Красен Кралев е завършил Първа езикова гимназия и Висшия медицински университет във Варна. Специализирал е Мениджмънт на политически кампании в университета на Южна Каролина, САЩ през 1990 година. Красен Кралев е един от основателите на Федерацията на Независимите Студентски Дружества през 1990 г. Съосновател е на Българското Сдружение за Честни Избори. Консултант е на Националния Демократически Институт на САЩ при провеждането на предизборни мисии в Албания, ЮАР, Йемен, Украйна, Югославия. Красен Кралев е бивш национален състезател и рекордьор по лека атлетика. Седем години е бил президент на Футболен клуб „Черно Море”. Народен представител в 43-тото народно събрание. От 2014 г е министър на младежта и спорта.
– Министър Кралев, наскоро стана ясно, че кабинетът реши да подпомогне финансово провеждането на Световното първенство по волейбол за мъже през 2018 г., на което сме домакини заедно с Италия. Какво да очакваме от това събитие?
– От 5 десетилетия не сме били домакини на турнир от подобен калибър. Очакванията са много големи. Да, през 1970 г. сме приели Световното първенство по волейбол, но тогава мащабите са били много по – малки. Това ще бъде огромно събитие за България. Домакинството е и признание за добрата спортна база, с която разполагаме. Знаете през последните години колко зали бяха открити из страната. Виждате, че всяко едно събитие в зала „Арена Армеец“ се посреща с огромен възторг от всички – участници и публика. Залите в Русе и Пловдив също са нови, обновен е и Дворецът на културата и спорта във Варна. Освен огромния авторитет и престиж, който ще спечелим като организатор на това домакинство, то ще бъде много важно и за развитието на волейбола в България. Видяхме, че още по време на Европейското първенство, силното представяне на отбора провокира у подрастващите голям интерес към този спорт и стотици от тях се записаха да тренират. Сигурни сме, че с наближаването на домакинството ни на Световното, този интерес на децата към волейбола ще нараства. Огромна роля изигра и феноменалната ни публика. Ако инфраструктурата ни за състезания е на високо ниво, то нашите фенове са на най-високо! Всички ръководители от Международната федерация по волейбол казаха, че това е най-добрата публика, която са виждали. Не трябва да забравяме и опита, който имаме с Италия при организирането на подобни спортни форуми. A категоричната подкрепа на премиера Бойко Борисов бе последният щрих, който допринесе за това да спечелим домакинството.
– За какво ще отидат тези средства?
– Правителството ще отпусне 5 млн. щатски долара, които са предназначени за таксата за провеждане на първенството. Оттам насетне федерацията ще се справя сама с набавянето на допълнителни средства чрез спонсори и телевизионни права. Очакваме над 100 държави да предават мачовете от Световното първенство пряко. Това означава, че зрителската аудитория ще е между 500 млн и 1 млрд. души. Световното първенство по волейбол ще е невероятна промоция на страната ни. Задължени сме да се възползваме от всяка една секунда ефир и всеки един сантиметър рекламна площ, за да се покажем пред света.
– Какъв ще бъде положителният ефект за родните клубове?
– Както знаем държавата не може да издържа изцяло клубовете. Има много общини, които подпомагат волейбола, но разликата във финансовите им възможности я правят частните спонсори. Предполагам, че благодарение на Световното ще се завиши интересът от страна на фирмите, които ще видят във волейбола чудесна възможност за реклама и инвестиция. Освен това през тази година се предвижда почти двойно увеличение на парите, които волейболните клубове ще получат от страна на държавата.
– Набират ли популярност зимните спортове у нас?
– България има своите традиции в зимните спортове от много години, а напоследък бележим големи успехи. Радослав Янков спечели Световната купа по сноуборд паралелни дисциплини. Подобен успех е съизмерим с олимпийска титла и поставя страната ни на още по-видно място на картата на зимните спортове. Александра Жекова присъства вече осем години в елита на сноуборда, а наскоро спечели старта от Световната купа по сноубордкрос във Вейзоназ, Швейцария. На Младежките олимпийски игри през тази година в Лилехамер, Норвегия, Валентин Миладинов завоюва бронзов медал в сноуборда. В шорттрека Катрин Маноилова постигна резултати, които ни карат да мечтаем за нещо голямо в този спорт. В биатлона Владимир Илиев записа поредното си страхотно класиране и спечели бронзовия медал от масовия старт на европейското първенство в Тюмен, Русия. Имаме феноменален състезател и в алпийските дисциплини – Алберт Попов. Въпреки всичките трудности, които имаме, представителите ни в зимните спортове набират скорост.
– Вие самият, може би, сте изненадан, че въпреки липсата на добра спортна инфраструктура за зимни спортове, бележим такива успехи?
– Няма как да не съм изненадан – инфраструктурата ни за зимни спортове е крайно недостатъчна. Не можеш с налични 200 км писти и толкова малко и остарели съоръжения да търсиш развитие. Вижте в какво състояние е Витоша… Знаете, София е единствената столица, която в своята територия има планина и то каква – една от най-хубавите! Недопустимо е потенциалът й да не се използва вече толкова години, без да се поднови и овехтялата й инфраструктура. Заложници сме на постоянни разправии между инвеститори и екологични организации. Тези разпри вредят на бизнеса, на имиджа на България – и като спортна държава, и като туристическа дестинация. Апелирам час по скоро този конфликт да приключи и инфраструктурата на Витоша, броя писти и съоръжения да бъдат приведени в нужното състояние. Ние, може би, сме единствената държава, която без да има трасета за сноуборд, е излъчила двама от световните лидери в този спорт – Сани Жекова и Радо Янков. Представяте ли си, ако те споделят, че няма къде да се подготвят в родината си? Никой няма да повярва.
– В много общини се изградиха спортни зали и стадиони чрез ПРСР. Може ли по някакъв начин Министерството на спорта да помогне те да бъдат по-посещавани?
– Аз съм съгласен, че поддръжката на тези спортни съоръжения е в тежест на някои общини, но Министерството на спорта не може да носи отговорност за неправилната политика и планиране на градоначалниците. Да, нашето мнение беше, че тази програма не функционира правилно, затова с колегите от Министерството на земеделието променихме правилата за участие. По наше настояване максималната сума за финансиране на проект ще бъде до 1 млн. евро. С приоритет ще бъдат проектите за физкултурни салони и игрища в училищата в малките населени места. След мащабен анализ с Министерството на образованието установихме, че от 2700 училища в страната 300 нямат салони, а 400 имат пригодени помещения, които не отговарят на нашите изисквания за провеждане на занимания по физическо възпитание. Тоест, имаме една голяма задача този проблем да бъде решен, защото в основата на здравата нация е физическото образование на децата. След учебните занятия добрите салони за физкултура могат да играят ролята на малки спортни зали и да бъдат ползвани от местните отбори. Очаква се и спортните федерации да получат право да подготвят проекти и да получат финансиране на програмата. Те ще бъдат обучени как да получават средства по ПРСР, за да имат възможност да изграждат спортна база в малките населени места и да я поддържат, защото това е по-трудното.
– По какъв начин общините могат да заделят повече средства за спорт?
– В новия закон за спорта ние предлагаме да има фиксиран бюджет за спорт в бюджета на всяка община. Досега бюджетът за спорт бе включен в този за образование и култура. Ще настояваме във всяка община да бъде фиксирана дадена сума и да се знае от всички. 70% от нея да отива за масов спорт, 30 % – за професионален. Така че, ако правилно се използват тези средства, спортните зали ще бъдат изпълнени с живот.
Представители на някои общини, сред които София, Варна, Бургас и Стара Загора, проведоха консултации с наши специалисти на какъв принцип да ползват част от нашата методология за финансиране на спортните си клубове, така че да има единна държавна политика в областта на спорта. Трябва да се преборим с фалшивите клубове, които се използват само за източване на държавни средства и за преизбиране на президента на съответните федерации.
– Как могат да се стимулират публично-частните партньорства?
– Деветдесет процента от базата е общинска. За да я обновят, клубовете трябва да привлекат инвеститори. Но за тази цел е необходимо да получат концесии за повече години, за да могат да инвестират. Никой няма да дойде за 5-10 години. Възвращемостта на инвестицията в спорта е най-бавна. Сега максималният срок на договорите за концесии е десет години. Финансовият план обаче не стига за този период да върнеш вложеното. Затова в новия закон предлагаме увеличване на този срок на 30 години, при много строг контрол на спазване на инвестиционната програма.
– Какъв е бюджетът на Министерството на младежта и спорта за 2016 г. и кои са приоритетите в него?
– Бюджетът е в размер на 71 млн лева, което е със 7% повече от този през предходната година. Половината от увеличението от 2015 г. ще отиде за подготовката за Олимпийските игри, а с другата половина ще се финансира дооборудването на допинг лабораторията. Това ще увеличи възможността за получаване на международна акредитация.
– Променихте ли финансирането на федерациите?
– Правим сериозна реформа във финансирането на българския спорт. Постепенно увеличаваме средствата за масовия и детско-юношеския спорт. Също така определихме ясни правила за финансиране на федерациите. Не може такива, които имат по 5 клуба, да разчитат на публично финансиране. Федерации, макар и на олимпийски спортове, но без да са провеждали държавно първенство, също не могат да очакват финансиране. В България има лицензирани над 100 федерации, няма как държавата да подпомага всички. Дори в САЩ са отредени публични средства само за 40 федерации. Всички останали съществуват на принципа на свободния пазар – търсят си спонсори и рекламодатели. Дори двойно да увеличим бюджета, пак няма да стига. За да искаме повече пари от правителството и Министерството на финансите, ние трябва да докажем, че средствата, с които разполагаме се използват максимално ефективно. Затова редуцирахме федерациите, получаващи пари от държавата.
– Как определяте на кои да дадете и на кои не?
– Лесно – даваме на работещите, а на другите не. Аз съм съгласен, че всяка федерация има право да съществува, след като има хора, които да практикуват дадения спорт, но не всяка заслужава публично финансиране. Спортовете, за които отделяме средства се разделят на 4 вида: първите са такива с международни успехи (борба, бокс, художествена гимнастика и др.), вторите са социално значими (футбол, баскетбол, волейбол, плуване и др.), третите са спортовете, които тепърва се развиват и виждаме, че съответните федерации полагат усилия да ги популяризират и четвъртите са тези, които не работят достатъчно добре. На последните сме дали възможността да участват по програми на ММС за детския спорт и ако докажат, че се справят добре ще бъдат върнати в третата група.
Приоритет при финансирането в момента имат спортовете, които са включени в лятната Олимпиада. Когато има зимна се заделя повече за федерациите по ски, сноуборд, шорттрек и т.н.
– Според вас, развитието на спорта сред приоритетите на правителството ли е?
– Кабинетът отделя подобаващо внимание на спорта, но финансовите възможности на държавата не са големи. Не бива да забравяме, че наследихме огромен бюджетен дефицит от правителството на Пламен Орешарски и през миналата година всички работихме, за да бъде покрит.
Доказателството, че правителството отделя нужното внимание за развитието на спорта са залите, които бяха построени из цялата страна. Министърът на спорта на Румъния Габриела Сабо видя „Булстрад Арена“ в Русе и бе много впечатлена. Сподели, че такава зала в Румъния няма и тепърва планират да строят подобна. Имаме уникален колодрум в Пловдив, който много малко държави притежават. Трябва да добавим и залите в Панагюрище, Дупница, Вършец, Велико Търново… Участниците в първия АТП тенис турнир в България останаха с отлични впечатления от „Арена Армеец“. Наскоро тя бе посетена и от изпълнителния директор на Международната боксова асоциация (AIBA) Карим Бузиди, който също остана възхитен. България ще бъде домакин на последната олимпийска квалификация по бокс, на която очакваме величия в този спорт. По всяка вероятност в София ще пристигнат най-добрите боксьори в света, тъй като бе направено предложение професионални боксьори да участват в олимпийска квалификация.
– Какви са очакванията ви за Олимпиадата в Рио?
– Аз не искам да завишавам очакванията, защото нивото в професионалния спорт през последните години се вдигна много. През това време в спорта бяха допуснати много грешки. Първата от тях бе, че не се отделяше достатъчно внимание на детско-юношеските школи. Едно е да избираш таланти сред 1000 деца, друго е сред 10 000. За да можем да имаме реални очаквания, че ще завоюваме 2-3 титли от Олимпиада, ние трябва да имаме поне 7-8 кандидата, които да имат шанс за титла. Не може да имаме очаквания от двама-трима спортисти, че ще ни представят добре и да искаме да се върнат със златото. Все пак има спортове, в които виждам, че работим правилно – бокс, борба – там имаме шансове за повече от един медал в Рио. Също така и в художествената гимнастика се представяме отлично напоследък и от там можем да очакваме отличие. В спортната стрелба имаме силни състезатели в лицето на Антоанета Бонева и Антон Ризов, в леката атлетика – Габриела Петрова, а Мирослав Кирчев в кануто. В джудото от Ивайло Иванов също има шанс за бронза. Малко са спортовете, в които можем да очакваме медали и затова трябва да се радваме на всеки успех.
– Какво се случва с щангите – толкова силен спорт за България?
– Ситуацията е много тежка, защото години наред не се спазваше едно просто правило – не може лице, което няма медицинско образование да се занимава с възстановяване на спортистите. За огромно мое съжаление виждам, че тази практика продължава. Това мислене трябва да се изкорени. Случаят с щангите е ясен, той е рецидив. От 1976 г. ние сме на първо място по състезатели, хванати със забранени субстанции.
Проблемът е много по-сериозен – в България не се обръща нужното внимание на спортната медицина. Една от големите амбиции на мен и екипът ми е да разработим национален проект за изграждане на център за спортна медицина в Дианабад. Българският спорт е изостанал много в отношение на спортната медицина. За да се създаде от талантлив спортист голям шампион се изисква много. Нужни са специалисти във всяка една област – физиолози, психолози, масажисти, физиотерапевти, диетолози, пиари. При нас като че ли липсва механизмът да направим от един шампион голяма личност, която чрез своите успехи да предизвика възхищение и да накара нацията да спортува заради него. Трябва да наложим друго мислене, че всичко в спорта трябва да се прави професионално, защото конкуренцията е огромна.
Гласувай в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
