Кристиана Асенова е едно от най-талантливите млади дарования на Търговище в областта на музикалното изкуство. Тя не спира да върви напред, а всяко поредно отличие е доказателство не само за таланта й, но и за упоритостта, отговорността, вниманието, с които подхожда към всяка нова песен и всеки следващ творчески проект. Кристиана е деветокласничка във Второ СОУ „Проф. Никола Маринов” – Търговище, а зад гърба си освен множеството награди и участия в Национални и Международни конкурси стана любимка на публиката и след спечелването на музикалния формат „Големите надежди”. Какви промени настъпиха в живота й след това? Какво я вълнува в момента? И за какво мечтае? На тези още въпроси получихме отговор от Кристиана за нашите читатели.
-Криси, нека те върнем към първите ти стъпки в музиката. Кой те насочи към това изкуство?
-Моята баба беше тази, която ме записа в музикалната школа, още когато бях на 5 години. Тя е човекът, на когото трябва да благодаря най-много! Занимавам се с музика вече от 11 години.
-Имаш ли спомен през годините от концерт, награда, пътуване, сценично изживяване, който ярко помниш до днес?
-Имам много любими преживявания, но никога няма да забравя първата си изява на сцена! Бях на седем години, явих се на конкурс за пеене в Русе. Имаше много деца, а аз се разплаках на сцената. Попитаха ме защо плача, а аз се оправдах, че сълзите са от спиралата на миглите ми. И все още помня песента, която изпълних тогава. След това за първи път пях на международен конкурс в град Несебър. Там спечелих първата си първа награда. Това е моят любим, цветен конкурс, защото се събират усмивки от много държави.
-С хубавите спомени обаче вървят и трудностите, нали?
-Винаги има трудности, но се старая да ги преодолявам, понякога с много труд, друг път с помощта на близък човек.
-Много любов и подкрепа получи не само от търговищенци, но и от цялата страна по време на „Големите надежди”. Заслужено ти стана победител в музикалния формат, какви емоции създаваше в теб изживяването там?
-Благодаря за оценката. Наистина усещах тази подкрепа и любов след всяко мое изпълнение. Този миг ще остане един от най-красивите ми спомени. Винаги ще помня вълнението и чувството на щастие по време на „Големите надеждите“. А това, че станах победител, е най-неочакваното и хубаво нещо, което ми се случи.
-Как ти повлия популярността? Промени ли те това внимание от страна на толкова много хора?
-Не ме промени в негативна посока! Натрупах много опит. На сцената и в живота – винаги съм себе си! Пазя този съвет и не мисля и занапред да бягам от това, което съм! Популярността е нещо временно, дори и приятелите! Само времето показва, кои са истинските.
-След предаването изживя още един важен момент за музикалното ти израстване, а именно заснемането на първия ти видеоклип към песента “Shape of my heart”, как преминаха снимките?
-Товa беше нещо ново зa мен. Една моя сбъдната мечта. Емоциите бяхa много – от стрaх, нaпрежение, притеснение до силен и искрен смях! Когато си с приятели, няма как да не се усмихваш. Имах възможността да работя с уникaлен екип, който успя дa ме предрaзположи и дa ми помогне дa преодолея притеснението и страха, за дa снимаме успешно видеоклипa. В песента главният герой се бори със своя вътрешен свят в името на жената на сърцето си – „Дама Пика”! Вярвам, че любовтa е водещa силa в животa и от любов можеш дa умреш.
-Какво ти дава стимул да се развиваш и да вървиш напред?
-Моят вокален педагог Десислава Станкова, която винаги е до мен, моето семейство и целите, които съм си поставила.
-Все още има време да избереш как ще се развиваш нагоре, но насочила ли си се от сега?
-Искрено се надявам, докато завърша средното си образование, отношението на държавата към изкуството и музикантите да се промени и да имаме много по-добро бъдеще в родината си. Не желая талантите на България да се доказват първо в чужбина, а след това да получават признание тук.
-За какво си мечтаеш?
-Музиката е всичко за мен и най-много с нея искам да продължа да се развивам. Със сигурност има още накъде! Искам да вървя напред, да се боря за нещата, които желая да постигна.
-Твоята сестра също пее и върви по твоите стъпки, следвайки примера ти. По какво си приличате и различавате? Ти си по-голяма, помагаш ли й със съвети?
-Приличаме си по това, че и двете можем да пеем и обичаме музиката, но това, по което се различаваме, е, че тя не е съсредоточена само върху пеенето и има други интереси като изучаването на английски език и рисуването. Винаги се опитвам да я съветвам и да й посочвам правилния път, но тя е дете с характер и не винаги се вслушва в съветите ми. Желая й много успехи.
