На 14 септември Българската православна църква отбелязва Кръстовден. Народните вярвания гласят, че на този ден всички откровени молитви се сбъдват. Българската православна църква се прекланя пред кръста четири пъти годишно – неделята след Великия пост, която се нарича Кръстопоклонна, Велики петък, на 1 август и на Кръстовден.
След страданията и разпятието на Исус Христос, кръстът се е превърнал в жертвен знак на спасението и изкуплението на греха. Той е олицетворение на победата на доброто над злото, жертвената любов и принадлежността към християнската религия.
Според народните традиции на Кръстовден се дава началото на гроздобера. Първият откъснат грозд се носи в църквата, за да бъде осветен.
Дава се началото на сеитбата на зимните култури.
Навръх Кръстовден най-възрастната жена в дома пече обреден хляб, наречен Кръстова пита. Тя задължително трябва да бъде украсена с голям кръст отгоре.
Цялото семейство се събира на масата и питката се разчупва като се изричат думите: Кръстец кръст да го боли, мен кръст да не ме боли.
Смятало се е, че с изричането на тези думи хората ще се предпазят от болките в кръста по време на тежката работа на полето.
На този ден се спазва строг пост и не трябва да се хапва нищо червено – домати, чушки, диня, репички, червени ябълки и др.
Смята се, че в нощта срещу Кръстовден, Господ слиза на земята и изпълнява всички откровени желания.
На този ден имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Къна, Кънчо, Ставри.
