Ивановските скални църкви се намират на 18 км. южно от Русе. За разлика от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи.
Църквите при Иваново са неделима част от стотиците средновековни скални църкви, манастири, скитове и отделни отшелнически килии, които през периода Х-XIV век превръщат долината на река Русенски Лом и нейните притоци в прочуто българско духовно средище.
Основната църква в Ивановския комплекс е тази на Света Богородица. В нея посетителите могат да видят портрет на цар Иван Александър. На него царят държи умален модел на църквата, което е традиционен начин за изобразяването на ктитори. От църквите, които са оцелели до днес, Господев дол (наречена на местността, в която се намира) е най-богато окрасена със стенописи. В някои от монашеските килии посетителят може да прочете тайните изповеди на монасите, издълбани в стените. Така например, от една такава изповед научаваме, че цар Иван Тертер (1279-1292) е прекарал последните дни от живота си тук. Друга запазена църква е т.нар. Затрупаната църква, която се намира в местността Писмата. Въпреки името си и действието на природните стихии, стенописите на църквата все още имат висока стойност. Един от ктиторите на църквата е бил цар Иван Асен II, който обичал да посещава местността и да прекарва тук скъпи моменти на усамотение. Това се потвърждава от портрета на царя, намерен в Погребаната църква, на който той е изобразен с умален модел на църквата в ръце. Счита се, че третата забележителна църква в комплекса, наричана от местните просто Църквата, е била основана от цар Иван Александър (1331-1371). Тя също пази ценни стенописи, претворяващи библейски сцени в стила на Юстиниановия ренасанс през погледа на местните майстори.
Ивановските скални църкви са включени в Списъка на световното културно и природно наследство под закрилата на ЮНЕСКО и са един от 9-те такива обекта в България.
