Над двадесет момичета тръгнаха отрано из улиците на село Покрайна, община Видин, съобщи Елица Атанасова, секретар на местното читалище. Всички са от селото, учат във Видин, но на днешния ден се обличат в народни носии и се включват в лазарската група. Дни наред местни баби и жени ги молят да посетеят техните къщи. Ако ги подминат, ще им се обидят.
Лазарките влизат във всяка къща, в която има хора. Те си личат по пометените дворове и първите цъфнали пролетни цветя в лехите. Стопаните им ги чакат, приготвили от предните дни баници, сладкиши, пресни яйца. Със своята хубост и нагизденост, с цветните китки в косите момичетата носят радост и надежда за здраве и живот. Пеят песни за пролетта, за нивите, за къщата, пожелават здраве и благополучие на стопаните и.
На Коледа, когато къщите обикалят момчетата и днес на Лазаровден, когато в домовете гостуват момичетата, се вижда в колко къщи все още има живот. На много от къщите външните порти са заковани с дъски, двровете са буренясали, пред тях не е пометено. На такива къщи стопаните вече не са този свят, а на други са заминали за чужбина на гурбет. Преди години се връщали за Великден, но през последните вече си идват само по един път през лятото, нагледат изоставените си къщи и пак си отиват. Закованите с дъски порти и прозорци натъжават лазарките, но те продължават с надеждата, че в следващата къща ще има кой да ги псрещне.
След обяд на площада се събира цялото село. Жените и мъжете се обличат в народни носии. Всички се хващат на хоро, свирено от духова музика.
