"Лейди Гергана" е книга, която е написана на северозападен диалект. През лятото влиза в топ 10 в класацията на "Хеликон" за художествена литература. За авторката й Цветелина Цветкова хората споделят, че е изключително колоритна и общитетелна, и тъй като познава повече от половин София, няма начин как да остане незабелязана, ако отиде на бар. Но ето какво разказва за себе си и книгата Цвети.
– Коя е лейди Гергана?
– Лейди Гергана е дъщерята на кмета в едно северозападно село. Тя си живее чудесно в мир със себе си и съселяните си. Малко е серт, малко пийва, малко й куца женствеността и хич не е суетна. В общи линии е мила и доста смешна жена. За себе си казва, че нито е грозна, нито е убава. Когато най-малко очаква, я спохожда любовта и това малко раздрусва света, в който си живее спокойно.
– Как и кога ви хрумна идеята за книгата? Тя е написана на северозападен диалект.
– Миналата година на Гергьовден, издателство Пощенска кутия за приказки обяви тема Гошо, аз точно тогава бях на гости в северозападна България, и чух диалог между мъж и жена на улицата. И тогава ми дойде идеята, да напиша история на този диалект, който познавам добре, тъй като съм от Видин и това си е моя територия, там се чувствам сигурна и в мои води. Не бях сигурна как ще се приеме от публиката на Кутията, но те го харесаха много и някак естествено историята за Гергана Кметска се разви в още няколко издания на кутията. Така се роди тя.
– Мислите ли да направите и филм? Лейди Гергана би стояла добре и на екран.
– О, тя ще стои наистина добре на екран. Би се получила наистина хубава комедия, ако се направи както трябва. Много ми се иска да гледам хубава българска комедия, такива каквито правят сърбите например. Те са истински майстори. Но няма да е лесно. С диалекта може би ще имаме проблем, но времето ще покаже. Може пък и да оживее тази чудна мома. Това за мен ще е една сбъдната мечта.
– В книгата си дават среща Миле Китич и английската кралица?
– Да, и се разбират много добре. За англичаните тази музика си е екзотика, те й се радват много. Миле Китич е много популярен у нас, особено в Северозападния край, заради силното сръбско влияние. В книгата, англичаните полудяват по него и си късат дрехите, като истински фенове.
– Основна линия също е сватбата и абсурдите, които я съпътстват. Колко от тези случки са по действителни събития?
– Ами колкото и да е странно, повечето от случките на сватбата са истински. Разбира се леко преувеличени, за да е по-смешно. На повечето от тях аз съм присъствала, например на тази с боя с храна. Случи се на сватбата на мои близки приятели. Приятелска закачка прерастна в масов бой с панирани хапки и парчета торта. Беше много забавно, но накрая ни изгониха от ресторанта заедно с младоженците. Това разбира се не помрачи нашето настроение и вечерта си продължи с пълна сила. Има и други взети от истинския живот. Ми то в живота се случват най-смешните ситуации.
– В коя част от лейди Гергана се крие нейната авторка?
– В по-голямата й част. Гергана е събирателен образ от мен и моите приятелки. Имам много чудесни жени около мен, които са ми вдъхновение. От всички взех по малко. Но като цяло, лейди Гергана си е мое дете и си прилича на мен.
– Завършили сте психология, но не сте работили и ден по специалността си. Разкажете ни малко повече за житейския си път.
– Ами аз съм доволна от житейския си път. Доста грешни пътеки съм поемала, като всички нормални хора, но се надявам от всяка от тях да съм си взела уроците и поуките. Работила съм какво ли не, от барманка, през оператор на телефоните на Къци Вапцаров. Много дълги години се занимавах с телевизионни предавания. След това бях втори асистент режисьор на два големи сериала. За кратко бях PR. В момента работя в ДНК- пространство за съвременен танц и пърформанс в НДК. Хубаво ми е. На събитията на Пощенска кутия за приказки също се чувствам много добре. Мисля, че психологията ми помага във всичко, с което се занимавам. И в писането, разбира се. Защото, какво е писането ако не начин да влезеш в душите на хората и да предизвикаш емоция у тях.
– Лейди Гергана казва, че не знае какво искат жените, но знае какво иска тя. Такава ли е жената от Северозапада – борбена, останала въпреки всичко в родния си край, стъпила здраво на земята?
– Аз не си останах в родния край, но се връщам когато мога и наистина ми пука какво се случва там. Не знам дали са борбени жените от Северозапада, но определено повечето са със страхотно чувство за хумор. Хората от този край са особена порода хора. Шашави са, както би казала лейди Гергана. И определено с тях няма как да ти е скучно.
– Кои са вашите любими литературни героини?
– Аз обичам лудите и странните персонажи. Когато бях малка, Пипи беше любимата ми героиня. Холи Голайтли от “Закуска в Тифани” на Труман Капоти също ми е много любима. Жените които описва Ейрик Еманюел Шмит също ми харесват. Шантави са, странни са и точно това ми харесва в тях.
– Мислите ли за втора книга?
– Толкова е хубаво, че лейди Гергана се хареса много на читателите. Получих толкова много съобщения и мили думи и някак естествено нещата си вървят в тази посока. Имам друг проект, който обаче е много далеч от Лейди Гергана. Много ми се иска да го представим в началото на следващата година. Надявам се хората да го харесат, въпреки, че ще е много различно от това, което очакват. А понеже въпросите за това дали ще има втора част на лейди Гергана вече станаха много, ако она успее да се опрай и да се земе У ръце, летОто може и да ви изненада.
