Kmeta.bg получи няколко сигнала, в които пациенти се оплакват от изнудване от страна на медици в Спешна помощ. Хората извикали линейка, тъй като не се чувствали добре, но се оказало, че според лекарите на място случаите не били спешни и за “назидание” на пациентите са поискани пари в разрез със закона. За да коментираме този проблем и да разберем кои са другите наболели въпроси в сферата на здравеопазването, се обърнахме към Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
– Г-н Кацаров, получихме няколко читателски сигнала, според които при оказване на спешна помощ лекари са поискали от пациенти 50 лв.., тъй като случаят им не бил критичен – червен код по системата за оказване на спешна помощ. Получавали ли сте подобни сигнали?
– Имахме такъв сигнал наскоро от Поморие. Спешната помощ по черноморските ни курорти през активния сезон е предимно частна. Слава Богу, че има такава. През лятото броят на хората там нараства десетки, даже стотици пъти. Държавната спешна помощ си е една и съща и през лятото, и през зимата. Тя не реагира на промяната в нуждите и търсенето, затова се появява необходимост от частна такава. Покрай частната и от държавната започват да искат пари.
В България спешната помощ е безплатна по закон. Искането на пари е нарушение на законодателството (според чл.7 от Наредба 25, регламентираща оказването на спешна медицинска помощ: „Разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата“бел.ред.). Има страни, в които спешната помощ е платена или такива, в които плащаш глоба, ако извикаш ненужно спешна помощ. При нас обаче е различно.
– Смятате ли, че прилагането на триажа* при оказването на спешна помощ на практика крие рискове от (нарочна или не) грешна преценка на лекарите за това, кой случай е наистина спешен и кой-не?
-Триаж се прави от години, това не е нещо ново. Новото е вкарването на термина в нормативната уредба и опита да се дефинира. В момента триажът е регламентиран в Раздел 2 от Наредбата за спешна медицинска помощ. Да се прецени тежестта на състоянието от един разговор телефона е много трудно, а в много случаи – невъзможно. Грешка е да се възлагат големи очаквания за промяна, само заради думичка, непозната до момента за широката аудитория. Спешната помощ се нуждае от дълбока реформа – много повече от триаж. Необходими са например нови линейки и по-високи заплати за персонала, който е изключително натоварен.
-Промените в дейността на Фонда за лечение на деца в чужбина предизвикаха полемика през изминалата седмица. Според някои, те ще оптимизират работата на Фонда, според други са „козметични“ и не реформират в същина неговата дейност. Какво е мнението на Вашата организация по въпроса и какви са аргументите Ви?
-Мисля, че промените в Правилника за работа на Фонда имат предимно рекламна цел – да се покаже намерение за промяна, а не да доведат до истинско подобрение в дейността му. Така и не стана ясно защо бяха арестувани служителите му като най-големи престъпници през месец април. Доколкото знам, все още не им е повдигнато обвинение. Рано или късно някой ще трябва да даде обяснение какво стана там.
Само по себе си съществуването на специален фонд за лечение на деца, означава, че нещо с НЗОК не е наред. Касата трябва да осигурява лечението на всички, в това число и на децата, а не да се създават фондове, комисии за лечение в чужбина и други специални форми.
-Според данни от проверка на НЗОК, има случаи, при които на онкоболни са лекувани с кортикостероиди и водно-солеви разтвори, въпреки че е трябвало да бъдат третирани и с химиотерапевтик. Нарушението, при което не са използвани антитуморни лекарства, са засечени в една болница по две клинични пътеки – за левкимии и за лимфони. Касае ли с е в случая за нарушаване на правата на пациентите и какво трябва да предприеме държавата, за да ги защити?
-Не съм запознат с този случай. Кортикостероидите влизат в някои схеми на лечение на тези заболявания. В този смисъл, те не са заместители на химиотерапия, а част от нея. Така на едро не може да се коментира. Трябва прецизна проверка и безусловно доказване.Чисто теоретично за подобно третиране може да се ангажира административна, гражданска и наказателна отговорност на виновните лица.
*триаж – според дефиницията, дадена в Раздел 2, точка 2 на стандарта за спешната помощ, това е „процес на разпределение (сортировка) на пациентите чрез определяне на медицински приоритет в зависимост от степента на спешност и необходимите на пациента диагностика, лечение или транспорт в обхвата на специалността „Спешна медицина“, в т. ч. и в случаите на бедствия.“ С него се въвеждат кодове за спешността на състоянието на пациента, които да определят дали то действително е животозастрашаващо и трбва да се третира незабавно или лечението може да бъде отложено.
