Лиляна Павлова е доктор по Икономика и бакалавър по Международни икономическиотношения в УНСС, както и магистър по Публична администрация от ВСУ “Черноризец Храбър”. Две години е била мениджър попрограма ФАР, още три – експерт по международни проекти. През 2002 г. започва кариерата й на експерт в Министерството на финансите. От 2009-та година е зам.-министър на регионалното развитие, а през септември 2011 г. оглавява МРРБ и е министър до 21 февруари 2013 г., когато парламентът прие оставката на премиера Бойко Борисов. През ноември 2014 г. отново е избрана за министър на регионалното развитие във второто правителство на ГЕРБ. Във втората част на интервюто разговаряме за програмите за трансгранично сътрудничество и проблемите на общините във ВиК сектора.
– Реформата във ВиК сектора буксува. Какво обновление може да се получи в него до края на мандата ви?
– Работата по реформирането на ВиК сектора продължава. От старта й през 2009 г. са предприети много стъпки и вече е на „финалната права“, защото тя е условието, за да получим европейско финансиране за отрасъла през новия програмен период. Вече са изготвени 51 регионални плана за ВиК. С тях са остойностени мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се осигури съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води и устойчивост при предоставяните услуги.
28-те водни територии са факт. 16 от тях са изпълнили всички изисквания да са с един обособен оператор. За тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания. Поетапно ще се премине към възлагане на такива проучвания и за останалите области, където това все още не се е случило. Обособените територии, за които са направени прединвестиционни проучвания, ще могат да усвояват побързо и поадекватно средствата от европейските фондове.
Вече започна строителството на яз. “Пловдивци”, а това на яз. “Луда Яна” и рехабилитацията на яз. “Студена” ще стартират след избора на изпълнители, процедурите за които в момента са в ход. Заедно с язовирите, е предвидено да бъдат изградени пречиствателни станции за питейни води и съпътстващите съоръжения. Проектите са изключително важни, защото ще осигурят непрекъснато водоснабдяване за хиляди хора в няколко региона в страната.
– Какви перспективи за развитие на общините дават програмите за трансгранично сътрудничество? Какъв ресурс е заложен в тях до 2020 г.?
– Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния – България беше одобрена от ЕК в началото на месец март 2015 г. и изпълнението й вече започна. Бюджетът й е приблизително 259 млн. евро. Срокът за подаване на проектни предложения от типа „меки мерки“ е 30 юни, а за инвестиционни проекти – 30 септември 2015 година. Разполагаемият ресурс по програмата за сътрудничество с Гърция ще бъде почти 130 млн. евро. Тя е внесена за окончателно одобрение от страна на ЕК. Първата покана за набиране на проектни предложения по нея се очаква да бъде обявена през септември.
Общо над 83 млн. евро са средствата по програмите за сътрудничество с Турция, Македония и Сърбия. Те са пред одобрение, като очакваме това да се случи още този месец с издаването на окончателното решение на Европейската комисия. Предвижда се първите покани за набиране на проектни предложения да стартират незабавно след като това стане факт.
Общ принцип при изготвяне на всички програми за териториално сътрудничество през новия програмен период е концентрация върху ограничен брой тематични цели и приоритети, така че политиката на сближаване да постигне оптимално въздействие на цялата територия на Съюза. На база натрупан опит и анализи, като най-подходящи бяха идентифицирани следните сфери: подобряване на достъпността; съхраняване и опазване на околната среда, в т.ч. превенцията и управлението на риска от бедствия; насърчаване развитието на туризма и опазване на културното и природното наследство; социално икономическо развитие и др.
Изборът на проекти, които ще се финансират по програмите за трансгранично сътрудничество, в които България участва ще се осъществява посредством отворени покани за набиране на предложения. Единствено в рамките на приоритетна ос 3 „Посвързан трансграничен район“ на програма ИТЕРРЕГ VA Гърция – България е предвидено изпълнението на стратегически проекти. Като такъв идентифициран този за подобряване на свързаността по направлението Рудодем – Ксанти. От българска страна е предвидена и реконструкция на второкласния път Момчилград – Ивайловград, допринасящ за осигуряване на връзката между Коридор No 9 и съществуващия граничен преход при Ивайловград.
– Като министър на регионалното развитие какъв е вашият призив към кметовете и към общинските ръководства?
Приемам еднакво проблемите на всички кметове и общини и съдействам на всички с каквото мога. Искам да ги поздравя за добрата съвместна работа при изпълнението на европейски проекти. Смятам, че те са нашият най-голям партньор в това отношение. Моят апел към тях е да положат максимални усилия, за да завършим успешно стария програмен период. За новия програмен период им пожелавам да изградят силни екипи и да реализират безупречно своите проекти, чрез които общините да станат притегателен център, така че хората в тях да останат по родните си места, което е целта на програмата ни – осигуряване на растеж и развитие на регионите, така че не само да ограничим емиграцията от страната, но и миграцията от малките градове към столицата и към големите.
Снимка: temanews
