Лиляна Павлова е за втори път министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя е доктор е по икономика. Бакалавър е по международни икономически отношения от УНСС и магистър по публична администрация и европейска интеграция от ВСУ “Черноризец Храбър”. Две години е била мениджър по програма ФАР, още три – експерт по международни проекти. През 2002 г. започва кариерата й на експерт в Министерството на финансите. От 2009-а е зам.-министър регионалното развитие и благоустройството, а през септември 2011 г. оглавява МРРБ и е министър до 21 февруари 2013 г., когато парламентът прие оставката на премиера Борисов. След това е депутат в 42-то НС. През ноември 2014 г. отново е избрана за министър на регионалното развитие и благоустройството във второто правителство на премиера Бойко Борисов.
Основният инструментв новия програмен период до 2020 г., с който ще работим за подобряване на социално-икономическото и териториално развитие на българските региони и за повишаване на растежа и заетостта в тях е Оперативна програма „Региони в растеж“ (ОПРР).
С ресурс от над 3 млрд. лв. от новата ОПРР ще бъдат реализирани проекти за градско развитие, енергийна ефективност, пътна и туристическа инфраструктура. Програмата ще подкрепи реформите в изключително важните за обществото политики по здравеопазване (чрез инвестиции в спешната помощ), образование (ще бъдат подкрепени професионалните училища) и социални услуги (ще бъде надграден стартиралият през изминалия програмен период процес по деинституционализация).
Подкрепа ще получи и бизнесът чрез фондовете, които предвиждаме да бъдат създадени на принципа на финансовия инженеринг. Те ще са проекти за
публично-частно партньорство за градско развитие
за София, за инвестиции в Северна и Южна България за туризъм и създаване на гаранционен фонд.
Ново през този програмен период е това, че общините на 39-те големи и средно големи градове ще бъдат междинни звена, което ще им позволи сами да избират проектите, които да бъдат финансирани. Тези проекти трябва да съответстват на интегрираните им планове за градско възстановяване и развитие и на инвестиционните им програми.
Проблемите на местните власти са проблеми и на правителството, затова работим много активно с тях, не само в рамките на Националната сдружение на общините в Република България, но и на ниво експертни и консултативни съвети. Министерството на регионалното развитие и благоустройството в много отношения е като ресорно на общините. Доброто сътрудничество и комуникацията помежду ни са от огромно значение, защото само така можем да постигнем общата ни цел – подобряване на условията за живот и бизнес в българските региони. Към министъра на регионалното развитие и благоустройството е създаден консултативен съвет по въпросите на проектирането, строителството и инвестиционния процес. В началото на този мандат създадохме и специален съвет за регионално развитие, с който смятам, че
уцелихме правилната посока
Разработваме промени в Закона за регионалното развитие, които да регламентират взаимовръзките между стратегическото планиране на регионалното развитие и програмирането на помощта от европейските структурни и инвестиционни фондове. Предвиждаме да бъде променен подходът за определяне обхвата и подпомагане на районите за целенасочена подкрепа. Ще бъде засилен и интегрираният подход за планиране на регионалното, местното и градското развитие, както и разширяване функциите на органите за управление на регионалното развитие, така че регионите да може още по-активно да участват в определянето на тази политика.
Важна цел на предложените от нас промени е и подобряването на координацията на секторните политики на регионално ниво и отчитане на териториалната специфика, проблеми и потенциали при формирането им. Някои от промените ще допринасат за намаляване на административната тежест на общините.
В момента разработваме целенасочена инвестиционна програма в подкрепа развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони. Определени са границите на първите три района, за които са проведени комплексни анализи, създадени са визии и стратегии за развитие и е направена предварителна селекция на предложените близо 1000 проекта. Очакваме програмата да бъде готова до края на месец ноември т. г.
Областните и регионалните съвети за развитие станаха изключително активни и инициативни от началото на годината и изпълниха със съдържание дейността си. За това говорят многобройните предложения за промяна на законодателната рамка на регионалното развитие и набирането на проектни предложения за включване в Целенасочената инвестиционна програма.
Правителството има амбициозна програма за развитието на пътната инфраструктура. Усилията ни са насочени към завършване до края на годината на големите проекти от програмния период 2007-2013. Това са АМ „Марица“, Лот 2 и Лот 4 на АМ „Струма“, обходния път на Монтана, Западната дъга и Северната скоростна тангента на София. Работим и по изграждащия се със средства от националния бюджет участък Шумен – Белокопитово на АМ „Хемус“.
Ресурсът по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 ще бъде инвестиран в изграждането на Лот 3 на АМ „Струма“. В случай че успеем да спестим средства, те ще бъдат насочени към строителството на АМ „Хемус“.
Осигурихме средства от бюджета за най-критичните участъци от магистралите „Тракия“ и „Хемус“ и вече са рехабилитирани 45 км от тях. Тази дейност ще продължи от 1 септември, тъй като я преустановихме временно, за да не затрудняваме натоварения трафик през летния туристически сезон.
Със средства от програма „Транзитни пътища V“ се рехабилитират общо 300 км пътища. В подобряване състоянието на второкласната и третокласната мрежа вложихме близо 500 млн. лв. Още 380 млн. лв. ще бъдат инвестирани от ОП „Региони в растеж“.
Проучваме най-подходящия за България модел за въвеждане на
по-справедлива система за заплащане
при ползването на пътищата у нас. Целта ни е да преминем към плащане на тол такси за изминато разстояние, а не за време, както е в момента. По този начин тези, които пътуват повече, ще плащат повече. Увеличените приходи ще ни позволят да инвестираме повече средства в поддръжката на пътната инфраструктура. Нашата цел е от 2018 г. да имаме въведена тол-система за тежкотоварните моторни превозни средства над 3,5 т и електронна винетка за леките автомобили.
Като възможни източници на средства за инвестиции в пътната инфраструктура разглеждаме също публично-частното партньорство, инструмента за свързаност в Европа и плана „Юнкер“, по който страната ни е готова с проекти за над 3,5 млрд. лв.
Проектът за тунел под Шипка
е сред приоритетите ни, защото с изграждането му ще имаме най-краткият път за връзка между Северна и Южна България. Вече е изготвен разширен идеен проект за тунела. Решението на Върховният административен съд за ОВОС-а на проекта в полза на АПИ даде зелена светлина за продължаване изграждането на обходния път на Габрово и на тунела под Шипка. Правителството потвърди ангажимента на България за строителството на Фаза II от проекта „Обход на гр. Габрово”, която включва и тунел под връх Шипка. Тя е предвидена за изпълнение през периода 2016-2020 г. Може да бъде финансирана, при наличие на свободен финансов ресурс от бюджета на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура” 2014-2020 и със средства от държавния бюджет на България. В момента като част от Фаза I се изгражда обход на Габрово и етапна връзка със съществуващия първокласен път между Велико Търново и Габрово.
Приоритетен в инвестиционната програма на АПИ до 2020 г. е проектът за
магистрален път Видин-Ботевград
Цялостното модернизиране на пътя от Дунав мост 2 при Видин до граничен пункт „Кулата“ ще подобри развитието на пътната инфраструктура и ще облекчи интензивността на движение. За съжаление не разполагаме с 870 млн. лв., но търсим възможности за финансиране на строителството, включително и чрез публично-частно партньорство. Възможностите за изграждането на различни съоръжения по протежението на транспортния коридор, в това число тунелно преминаване при прохода „Петрохан“, са обсъждани през годините, но те са скъпоструваща инвестиция, а средства на този етап не са осигурени.
В последните месеци разработихме конкретни стъпки в посока преодоляване и решаване на част от проблемите, с които се сблъскваме. Министерският съвет вече одобри
националната програма за борба със свлачищата
които са на територията на цялата страна. Тя ги разделя на четири групи в зависимост от активността и риска, който създават. За тези, на които трябва да се направи неотложно укрепване, са необходими 499 млн. лв., а общият размер на необходимите средства за всички свлачища в страната е 892 млн. лв. Тъй като той е много голям, инвестициите ще се правят според приоритетите и то по най-разумния начин.
Възможните източници са ОП „Околна среда“, която ще осигури 20 млн. евро, и Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Кандидатствахме за помощ от фонд „Солидарност“, а в бюджета на министерството има предоставено целево финансиране за няколко обекта. Със средства от немската банка KfW се извършва брегоукрепване на три обекта. Съвкупността от тези мерки дава добра основа за работа през следващите 2-3 години.
Направихме проверка дали се спазва Законът за устройство на територията, дали и как се строи в свлачищни райони. Резултатите от нея са крайно притеснителни. От общо 265 общини в страната, в 163 има активни свлачища и е наложена строителна забрана. Установихме сериозен брой проблеми там, където е извършвано строителство. Почти 4000 обекта са незаконосъобразни. Затова предложихме промени в закона, които да направят още по-категорична забраната за строителство на такива места. Изключения ще бъдат възможни само в извънредни случаи, при положение че в съответната територия с регистрирано свлачище бъдат извършени противосвлачищни и укрепителни мерки, които да предотвратят допълнителното активизиране, извърши се мониторинг за резултата от тях, и чак след това по преценка да може да се разреши строителство. Наличието на изградена канализация също ще е от значение утежнява съществуващите проблеми.
Реформата във ВиК продължава
Работата по реформирането на ВиК сектора продължава. От старта й през 2009 г. са предприети много стъпки и вече е на „финалната права“, защото тя е условието, за да получим европейско финансиране за отрасъла през новия програмен период. Вече са изготвени 51 регионални плана за ВиК. С тях са остойностени мерките, които трябва да бъдат предприети, за да се осигури съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води и устойчивост при предоставяните услуги.
28-те водни територии са факт. Засега 16 от тях са изпълнили всички изисквания да са с един обособен оператор и за тях започва възлагането на прединвестиционни проучвания. Поетапно ще се премине към възлагане на такива проучвания и за останалите области, където това все още не се е случило. Обособените територии, за които са направени прединвестиционни проучвания, ще може да усвояват по-бързо и по-адекватно средствата от европейските фондове.
Вече започна строителството на яз. “Пловдивци”, а това на яз. “Луда Яна” и рехабилитацията на яз. “Студена” ще стартират след избора на изпълнители, процедурите за които в момента са в ход. Заедно с язовирите, е предвидено да бъдат изградени пречиствателни станции за питейни води и съпътстващите съоръжения. Проектите са изключително важни, защото ще осигурят непрекъснато водоснабдяване за хиляди хора в няколко региона в страната.
Да завършим успешно стария програмен период
Приемам еднакво проблемите на всички кметове и общини и съдействам на всички с каквото мога. Искам да ги поздравя за добрата съвместна работа при изпълнението на европейски проекти и смятам, че те са нашият най-голям партньор. Моят апел към тях е да положат максимални усилия, за да завършим успешно стария програмен период. За новия програмен период им пожелавам да изградят силни екипи и да реализират безупречно своите проекти, чрез които общините да станат притегателен център, така че хората в тях да останат по родните си места, което е целта на програмата ни – осигуряване на растеж и развитие на регионите, така че не само да ограничим емиграцията от страната, но и миграцията от малките селища към столицата и към големите градове.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
