В столица на кафето се превърна Златоград за два дни. От всякъде бяха дойдоха в стария град любители на освежителната напитка, за да видят с очите си историята на кафето, да усетят уханието му, да се насладят на вкуса му.
В най-голяма атракция за туристите обаче се превърна старото въртяно кафе. По калдаръмените улички се предлагаха най-различни видове кафе – от латѐ с рисунка до айс кафе. Неколцина бяха майсторите на въртяно кафе и при тях зяпачите се задържаха най-дълго.
С усмивка на всички въпроси докато го приготвя, кафеджията Светльо демонстрираше как прави сместа в джезве, после го заравя в пясъка докато заври поне три пъти, за да отиде до жадния да я вкуси гост. Преди това обаче е най- вълнуващата част – когато кафеджията нареди чашките на табла и направи няколко завъртания с пълните догоре чаши пред очарованите, но и стреснати погледи на гостите, защото всички очакват, че в този миг кафето ще се разлее. Показана беше цялата история на кафето в Златоград – от камъка, в който кафето се счуква, през мелничките от различните периоди от сто години насам, до машините за еспресо. Освен различните машинки за мелене, в стария център на Златоград сякаш бе монтирана невидима машина на времето.
Важен елемент за успешното завръщане със стотина години назад бе групата за стари градски песни „Златен полъх“. Коконите с капели, в чиито козирки бяха боднали цветя, бяха заели „стратегическа“ позиция – точно до огнището и най-атрактивния майстор на въртяно кафе Светльо. Със своите прекрасни изпълнения те допринесоха да се усети пълноценно автентичната градска атмосфера отпреди век. Константин Перьов – по професия геолог, бе изложил четири вида сурово кафе – Колумбия, Сантос, Коста Рика и Етиопия. Той показа на любопитните как се е приготвяло навремето кафето. Обясни, че непечено кафе се слага уреди, наречени долапчета, където се изпича докато добие светлокафяв цвят. Има различни начини да се смели и да се приготви, за да стане готово за варене, но най-старият познат в Златоград начин е в стар камък, издълбан с кръгъл отвор с дълбочина 40-50 сантиметра, със заоблено дъно.
„В него се сипва печеното кафе. С чукало започва да се чука, докато стане много ситно. Навремето е имало платнено сито, през което се пресява и най-финото кафе се е варяло, а по-едрото се е връщало обратно в камъка, да се чука наново, за да няма загуба. Кафето се вари на пясък и туй не е измислица, а технология, приета от златоградчани много отдавна – преди повече от 100 години. Преди пясъка са ползвали пепел и въглени. В тях се е заравяло самото кафениче. Целта е равномерно да се сгрее течността от вода и кафе. Слага се малко ръж за пяна и малко захар в кафето. Загръща се с пясък или с пепел и въглени. Равномерно и бавно се вари. Когато се надигне, се отдръпва от огъня. След това пак се връща – до три пъти трябва да кипне, за да се получи най-ароматното кафе“, разказва Перьов.
По думите му истинското кафе идва в Златоград от Беломорието. Пътят на кафето, обяснява той, започва от Етиопия, след което напитката “тръгва” на север. Стига до Турция, където масово са го ползвали, когато мюсюлманите са постили през месеца Рамазан, тъй като трябвало да стоят до късно през нощта, за да заговеят. И са пиели кафета, за да бъдат свежи през нощта. От там то навлиза в България и Европа. Смята се, че кафето се е снабдявало с камили от Беломорието и по-точно от пристанището Порто Лагос. Съхранен е снимков материал, който можеше да се види от туристите. Тук пазят и първата мелница за кафе от ръчно кован метал. По неин образец са правени и следващите машинки. При нея има ръчка, която се върти, за да смели кафето и то пада в чекмедже. Недостатъкът на по-късните мелнички според Перьов е, че те мачкат кафето и се променя вкуса му, а тази с камъка не го мели, а го счуква и така то най- добре запазва аромата си.
Светльо Башев от години прави кафе на пясък по стара златоградска технология. Той смесва четири вида кафе с малко ръж и захар на вкус. Има си специално огнище. Отгоре водата леко се загрява, но тя не трябва да е гореща, защото ще се пресече и няма да стане каймак. Ако пък е студена, отнема много време и пак не става хубаво кафе. Той сипва леко затоплена вода в кафеничето и го заравя в горещия пясък, под който е монтирана нагревателна плоча. Чака търпеливо да кипне – веднъж, два, три пъти. Тогава помолва за малко пространство и прави няколко пълни кръга, хванал като на закачалка подноса с кафето. Кои четири вида кафе смесва обаче си остана неговата тайна за ароматно златоградско кафе. „С чисто кафе не може да стане каймак. Ръжта споява кафетата, за да стане хомогенна смес“, споделя майсторът.
Кметът на Златоград Мирослав Янчев: Представихме всички възможни съчетания на напитки с кафе
Идеята на този празник е първо да направим възстановка на цялата технология за приготвянето на типичното за Златоград кафе на пясък. От друга страна искахме чрез рекламата да привлечем туристи, за да се развива хотелиерският и ресторантьорският бизнес. Мисля, че като за първи празник се получи добре, каза кметът на Златоград Мирослав Янчев.
Той и екипа му отчитат и някои пропуски в първата организация, но за следващите години се надяват да го надградят така, че да привлекат още повече гости не само от страната, а и от съседна Гърция.
Идеята за „въртяното кафе“ е на местната управа, защото искали да предложат на хората, които надали се питат как в миналото хората са правили кафе, едно връщане назад във времето. А впоследствие към начинанието се присъединява и бизнесът, най- активно от който фирма „Бултекс“ на Александър Митушев.
„За привличане на повече туристи и създаване на по-добри условия да се види всичко, свързано с кафето, има какво още да се желае“, смята Янчев. И допълва, че точната бройка на гостите не я знае, но всички хотели в Златоград са пълни.
„Представихме всички възможни съчетания на напитки с кафе. Обикновено в заведенията предлагат един-два вида, а тук в Златоград днес можеха да се опитат десетки съчетания с тази ароматна напитка. Още сега каним “На кафе в Златоград” догодина в първата или втората седмица на юни месец и ще се опитаме да направим събитието още по-мащабно“, подчерта градоначалникът.
