Петропавловският манастир край Велико Търново се превръна в столица на българския фолклор. Над 4000 изпълнители сесъбраха сред красивата природна местност над Лясковец. В голямото надпяване, надиграване и надсвирване участват над 140 пеевчески групи, повече от 40 фолклорни формации и състави, 60 индивидуални изпълнители. Гостуват и близо 20 групи, пресъздаващи обичаи. Председател на журито е проф. Елена Кутева, директор на Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.
Съборът бе открит от кметовете на общините организатори – Даниел Панов /Велико Търново/, Ивелина Гецова /Лясковец/ и Добромир Добрев /Горна Оряховица/, а гост бе президентът на България Румен Радев.
„Вълнувам се много, защото Петропавловският събор е един истински празник на българщината, на силния български дух, наредил се сред най-големите и значими общобългарски фестивали в страната. Дълбок поклон пред всички музиканти, певци, танцьори, самодейци, защото те усърдно пазят огромното ни национално богатство – нашите традиции, обичаи, фолклор, обреди, народните песни и танци. Но най-важното е, че те предават този силен български дух на децата и бъдещите поколения. Мястото на събора също не е случайно – до манастира „Св. св. Петър и Павел“ край Велико Търново, над Лясковец. Това ни показва кои са истинските извори на сила за нашия народ – българските традиции и православието”, каза в приветствието си кметът на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините Даниел Панов.
Той благодари на организаторите и на всички, които подкрепят голямото събитие. Панов бе категоричен, че форумът трябва да се провежда не през две години, а ежегодно.
Приветствени думи към участниците и гостите отправи и президентът на Република България Румен Радев. Той даде висока оценка за организацията на Петропавловския събор, за утвърждаването му през годините и заяви, че кметовете на триградието заслужават адмирации.
Най-малкият участник на Събора е на 4 години, а най-възрастният – на 88 години. По думите на организаторите, събитието край манастира над трите града е сравнявано по своята значимост, мащаб и реноме със съборите в Рожен и Копривщица.
