Марина Стефанова e директор „Бизнес развитие“ на Фондация „Каузи“. Eкипът на сдружението проведе анкетно проучване между ученици и младежки организации по повод 24 април, Международния ден на младежката солидарност. Информационната кампания, се провежда под наслов: “Да говорим в 1 лице мн.ч.” и подчертава именно нуждата от солидарност и заедност при промяна на средата.
– Разкажете ни за последните проекти на Фондация “Каузи”, свързани с младежкото предприемачество?
– От ноември до сега организирахме 12 събития в цялата страна. Бяхме във Велико Търново, Силистра, Русе, Хасково, Благоевград и Стара Загора. Нашата основна задача беше да предадем този опит, който ние сме натрупали, на колеги, стартиращи предприемачески общности там. Събитията се радваха на изключително голяма посещаемост.
На обученията за обмен на добри практики имахме общо 97 участника, от които 77% бяха от подкрепящите организации – Търговската камара, местни стартъп общности, кариерни центрове, което за нас е много важно. Хванахме истинската целева група, което беше и целта ни. Основната ни задача беше освен да разкажем за себе си, да покажем работата си на терен. На едно събитие като Младежката предприемаческа борса ние генерираме 15-20 добри идеи, но нашата цел е да съберем от порядъка на 150-200 идеи за година, а това няма как да се случи само в София. Ако 40-50 от тях са в столицата, останалите ще се случат в страната.
– Какъв тип събития проведохте в тези градове?
– Освен обученията за обмен на добри практики организирахме и кръгли маси, на които привлякохме хората и институциите, от които зависи реазлизирането на една идея – кметът, общината, областната администрация, Бюро по труда, които да чуят представители на младежите. Имахме 167 участника на този тип кръгли маси, от които 59% жени, което ни прави добро впечатление. Това означава, че жените в България са предприемчиви и идейни. Другата добра новина е, че от участниците 39% бяха директно бъдещи предприемачи. Те говореха направо какви са техните потребности, страхове и от какво се нуждаят, за да развият бизнес.
– Какви са основните послания, които искахте да достигнат до хората, посетили събитията?
– Основното е, че предприемачеството е професия, уменията, за която се изграждат още в средното училище. И не на последно място – всеки може да бъде предприемач, независимо от професията си.
– Какви са изводите от тези срещи в страната?
– Изводите са следните: има предприемаческа екосистема, има експертен капацитет, който да помогне на този, който търси реализация. Има и отрицателни изводи – обезлюдяването на регионите е факт, демотивацията на младите хора също, липсва усещане за общи цели, понякога няма местна политика за насърчаване на предприемачеството. Изводът ни от кръглите маси е, че за младите хора социалното предприемачество е най-логичната форма на бизнес инициатива.
Другите ни изводи са, че подкрепата от семейството е ключова за развитие на предприемачески дух и добрите идеи могат да се родят във всеки регион, не само в столицата. Младежите все по-често избират предприемачеството като професионален път. Средните училища и администрацията активно търсят партньорство с предприемачеството, но Търговските камари и ВУЗ все още не се включват активно.
– Каква е ролята на кметовете и местните организации в тази верига?
– Тяхната задача е да организират добро търговско изложение, на което да се привлекат партньори и клиенти. В противен случай няма къде да се осъществи този контакт. В Добрич направиха изложение за агротехника, защото там такъв е пазарът. Общината кани на тези изложения международни потенциални клиенти. Осъществява средата за връзка между продукта и потребителя. Ако общината има на разположение свободни помещения и ги предостави на младежите за всякакви обучения и събития, това е безценна помощ. По този начин гражданските организации, Търговските камари, които разбират от правенето на бизнес, ще имат пространство за вършене на работа. Това са задачите, които са по силите на общините.
– По какъв начин кметовете приемат тези идеи и съдействат ли ви в реализирането им?
– Изключително отворени са кметовете към идеи и ни съдействат много. На много места предприемачеството беше осъзнато като нещо, което вълнува младежите и като начин да бъдат задържани в градовете.
– В кои градове, станали домакини на вашите срещи, се приеха събитията с най-голям ентусиазъм и се родиха най-добрите идеи?
– Добрата новина е, че това се случи навсякъде. Най-готова и завършена е предпримаческата общност в Русе. Най-мудни за съжаление бяха младежите в Благоевград. Това наистина е учудващо, имайки предвид наличието на добри университети в региона. Най-ентусиазирани и с голям прогрес са младите хора в Хасково. Друго наблюдение е , че във Великотърновския университет няма добра стартъп среда, което пък е голямата разлика с Русе.
– Разкажете ни за финалната инициатива на кампанията.
– Мотото ни е „Да поговорим в 1 лице, мн.ч“. Целта ни е всяка година да увеличаваме броя на реализираните бизнес идеи – с 3%, с 10%. В този смисъл повече регистрирани компании с добри бизнес идеи, повече работещи фирми, повече разрастващи се бинеси. Това е целта ни. Търсим възможност да обединим усилията си и с подкрепящите организации. Повече комуникация и съвместна работа между отделните подкрепящи организации също ще допринесе много за добрата крайна цел.
В края на тази кампания проведохме допитване с пет въпроса, които целяха да представят възприятието на бъдещите предпримачи към думи като солидарност, подкрепа, предприемаческа общност. Отговорите на тези въпроси ще формулират общите цели за следващия ни проект.
– Какви са бъдещите проекти на Фондация „Каузи“?
– За есента сме планирали да направим поне 4 регионални Младежки предприемачески борси. Там, където има идеи, ще се привлекат и инвеститори. На тези борси идеите се представят безплатно, но ние ги селектираме. Времето на инвеститора е скъпо и когато той дойде на една такава борса, единственият начин да го спечелиш за лична среща, е да му представиш смислени и интересни проекти.
Тази публикация е част от проект “Създаване на междусекторни партньорства за насърчаване на младежкото предприемачество“ осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от фондация “Каузи” и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.
