Мария Капон е родена в Пловдив. Завършила е Езикова гимназия “Георги Кирков”. Дипломира се като икономист, специалност “Продуктов маркетинг”, в университета “Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен, Германия.
Специализира “Проучване на пазари и панаирен маркетинг”“ в Германия, Япония, Франция; “Експорт–импорт в азиатските страни” в Шри Ланка; “Панаирен маркетинг и строителство” във Великобритания; “Медии и Продуктов ПР” в Германия. Има специализации и в Департамента за политически науки “Джон Ф. Кенеди” към Харвардския университет в САЩ и Международната програма за политически лидери към Държавния департамент на САЩ.
Депутат в 40-то Народно събрание, евродепутат, председател на Единната народна партия.
Почти месец след пожара в Тютюневия град потърсихме нейното мнение за случващото се с културно-историческото наследство в Пловдив.
– Госпожо Капон, след унищожението на тютюневите складове мнозина пловдивчани са скептични, че истината ще излезе наяве и виновните ще бъдат наказани. Вие очаквате ли това да се случи?
– Скептицизмът е широко разпространен в България. В посока на това, което ме питате, дори излезе саркастична шега в социалните мрежи, свързана с продажбата за жълти стотинки на Царските конюшни. В шегата се сезираше главният прокурор да започне издирване на клошар, в рамките на следващите два-три месеца, във връзка с предстоящия пожар на конюшните. Но аз отдавна не съм сред тези, които просто очакват или не очакват нещо да се случи. Аз съм сред тези пловдивчани, които дълго ще настояват пред българската прокуратура истината да излезе на бял свят. Още повече, че това е публична истина. За всички е ясно кой имаше изгода от това вандалство.
– Какво мислите за разработената концепция за Тютюневия град в контекста на Европейската столица на културата през 2019-а? Възможно ли е концепции и стратегии, които често остават само на хартия, да спасят от разрухата културно-историческото ни наследство?
– Културно-историческото ни наследство е ангажимент на държавата и неотменен дълг на общината. Пловдив може и трябва да бъде Европейска столица на културата, но моето разбиране за Пловдив е различно. То не включва кмета Тотев, безхаберните му подчинени и всички тези, които с лека ръка проспиват тази разруха. За мен Пловдив са творците, издателите, художниците, музикантите, писателите, меценатите, всички хора на духа, които изпълват съдържанието на думата култура. А иначе разработването на концепция е хубава работа, но само тогава, когато срещне одобрението на обществото и когато се реализира, а не да остане само на хартия като петилетен план от времето на комунизма.
– Кой според Вас трябва да носи най-голямата отговорност за това, което се случва с културните паметници в Пловдив, а и в цялата страна?
– Държавата и общините. Културните паметници са знаци, оставени от поколенията преди нас, които показват натрупванията на цивилизацията. Надявам се нашите знаци, от нашето време, да не са бутафорни крепостни стени и подмити дебели вратове от „свещения“ кладенец в Плиска.
– Смятате ли, че промените в Закона за културното наследство биха променили ситуацията на безстопанственост и безнаказаност? Как е решен този въпрос в останалите европейски страни?
– Разликата между нашия закон и тези в европейските страни не е толкова в промените на текстовете и алинеите, а във факта, че там се прилагат и спазват, а тук не. Посочете ми трима осъдени, ефективно, за неспазване на този закон. И понеже няма такива, дотук свършват и нашите прилики с останалите европейски страни.
– Покрай случващото се с културните паметници в Пловдив мнозина анализатори заговориха за пробуждане на гражданското общество. Вашият коментар на реакцията на пловдивчани срещу разрушаването на Тютюневия град?
– Щастлива съм, че гражданското общество се събуди. За жалост, това се случи чак когато пламна част от душата и сърцето на Пловдив. Ще ми се да сме по-смели и по-чувствителни, за да се случи голямата, смислена промяна в България. Защото утре, докато чакаме търпеливо, някой може да подпали целия град срещу комисионна.
– Експерти твърдят, че има възможност полуразрушените сгради да бъдат възстановени. Какво може и трябва да се направи оттук нататък и кой трябва да го направи?
– Това бяха твърденията и на кмета, и на министъра на културата, но ние вече ги чухме със същото обещание след атаката на багерите. Това трябва да се случи, но нямам никакви основания да им вярвам. Ще бъда доволна, ако ме опровергаят.
