Мира Радева е директор на социологическа агенция МБМД. Магистър по социология в Софийския университет от 1980 г. Специализира в Университета Париж VII и Калифорнийския университет в Бъркли, САЩ.
-Г-жо Радева, какви са общите нагласи сред политическите партии месец преди началото на предизборната кампания? Имате ли някакви социологически проучвания?
– Характерно за предизборните кампании след 2000 г. е изключителна липса на професионализъм от страна на политическите партии. Дори си мисля каква може да е причината за тази толкова рязка промяна. Най-вероятно политическият елит от 90-те години на миналия век беше поставен в нова ситуация, беше изключително неуверен и слушаше какво говорят западните експерти. Тогава като че ли, политиците се опитваха да слушат повече експертните мнения.
След 2000-та година тази логика изчезна напълно. Политиците решиха, че знаят всичко и ще правят предизборните си кампании по свой, собствен начин. Политическата комуникация вече практически не съществува. За мен лично е много трудно да оценявам, каквото и да било, защото на практика не разполагам с никакви социологически данни, нямам никакви конкретни наблюдения върху предстоящите местни избори. Не знам нито какво правят щабове, нито какво имат намерения да правят. Не се срещам с кметове, с ПР-ри, които да водят някакви кампании.
Съвсем наскоро ми се обади една ПР агенция, която тепърва искаше да прави социологическо изследване. Това ме кара да мисля, че нещата около тази предизборна кампания са оставени в ръцете на някакви местни партийни величия, които правят каквото си решат.
Имах среща с кмета на Самоков и той също ме попита дали имам данни за изборите. Когато разбра, че не разполагам с такива, защото никой не ми е поръчвал изследване, отговори: „Ами, то не ни и трябват“. Това беше реакцията му…
Разбрах, че щабовете на някои политически партии сами правят различни допитвания за нагласите сред населението. Твърди се, че хората на ГЕРБ изследват нагласите, за да се ориентират.
– Защо се получава така? Партиите лежат на стари лаври и не се интересуват от общественото мнение…
– Нямам друго обяснение. Забелязва се пълна липса на компетентност, липса на професионализъм.
Във всички страни с развита демокрация кандидатите за кметове се обсъждат публично предварително поне една година преди местните избори. Те са изключително важни фигури. Вече е средата на август, а ние дори не знаем имената на много от кандидатите за кметове.
Тук вече не става въпрос само за моята агенция и за това, че ние нямаме изследвания за обществените нагласи и политическите партии в дадените региони. Смятам, че и другите колеги също не разполагат с подобни данни. Ако имаше, те вече щяха да изтичат през медиите. Дори на национално ниво липсват такава информация. Последните социологически изследвания за обществените нагласи сред българите за предстоящите избори, които чух бяха през юни. Имам чувството, че просто нищо не се прави.
– Означава ли това, че всичко е предизвестено и партиите са спокойни?
– Не, напротив. Обикновено, когато има такова затишие, то е затишие пред буря. На практика хората в последния момент ще се ориентират за кого да гласуват. Изненадите ще са големи. Всичко, което партиите смятат за сигурно, може да се окаже напълно различно.
Пак ще дам пример за Самоков – знам, че старият кмет ще се кандидатира, но не знам кой е неговият опонент. Да се смята, че хората могат да си създадат впечатление за кметовете, за кандидат-кметовете и общинските съветници за някакви 10-15 дни преди изборите е най-малкото нелепо.
Направиха се няколко анти-кампании за определени вече действащи кметове, които излязоха в медиите. Видя се, че срещу тях много сериозно се работи, за да се очернят. Въпреки това обаче не стана ясно кой ще се кандидатира срещу тях. Доказа се, че определен кмет е „лош“, но така и не излезе неговият опонент – „добрият“.
Чух, че Димитър Николов в Бургас ще бъде подкрепен от Реформаторския блок, премиерът Бойко Борисов още през юни заяви, че техните кметове в големите градове – Фандъкова, Тотев, Портних ще бъдат издигнати за втори мандат. Това е всичко, което знам. Научих, че за София от страна на БСП е издигнат проф. Михаил Мирчев.
Няма нищо видимо, което партиите правят. Няма кампания, която да обсъждаме. Всичко е мъгла. Политиците смятат, че нещата ще се случат така или иначе. От една страна ГЕРБ се чувстват достатъчно силни и окопани във властта и това автоматично им гарантира добри резултати на местните избори, а другите партии очевидно нямат достатъчно самочувствие да претендират за техните кандидати. Битката изглежда според мен като предрешена.
– Черен ПР ли беше информацията, изнесена в някои медии за кметовете на Хасково, Пазарджик…
– Изкараха на телевизионен екран неща, които на места хората много добре знаят. Има стара приказка „Който е около кацата с мед, си облизва пръстите“. Мисля, че хората още от времето на Стефан Софиянски (бивш кмет на София бел. ред.) показват, че никой не живее с илюзията, че го управляват ангели. Всеки обаче иска, когато избере кмет той освен да бърка в кацата с мед, но и да върши обществено полезна работа.
Още по времето на Софиянски нашата агенция направи изследвания и фокус групи. Тогава много го атакуваха с корупционни скандали, но софиянци заявиха, че той си върши добре работата. Резултатът беше, че Софиянски беше преизбран за кмет. Сега по отношение на Йорданка Фандъкова няма такива неща или поне не са така видими, което е много добре за нея, защото тя прави много за столицата и това се забелязва от всички.
За мен повечето неща, които се изказаха преди месеци по медиите за тези кметове бяха публична тайна. В случая точно, защото са публична тайна, изглеждаше все едно е някаква медийна томахавка.
– Очаквате ли още по-брутална предизборна кампания?
– Тя вече започна, но не виждам нищо кой знае колко интересно. Вадят се компромати. Така е било винаги. Битката за кметския стол е важна битка.
– Казвате, че няма политическа комуникация. Трябва ли малките партии да засилят кампаниите си, за да имат някакъв шанс на изборите?
– Всички партии трябва усилено да засилят кампаниите си. Никой нищо не прави. Наблюдаваме тотално политическо безхаберие, тотално.
Кандидатите за общински съветници също трябваше отдавна да са представени на обществото, не само кметовете. Хората трябва да си създадат представа, за кого ще гласуват на тези избори. Населението иска мажоритарен вот. И в случая имаме точно това – мажоритарни избори в два тура. Но как да се случи това, когато дори не знаем имената на кметовете, които ще избираме.
– Депутатите не включиха въпроса за мажоритарните избори в референдума, предложен от президента Плевнелиев. Ще има ли наказателен вот?
– Това е много неприятна, лицемерна позиция включително и от страна на ГЕРБ. Тези три въпроса, които трябваше да бъдат включени в референдума уж излязоха от техните редици. А излезе, така сякаш „ние ще си управляваме, каквото ни се иска, а от вас нищо не зависи“. Решението на депутатите за отпадане на двата въпроси от референдума ме остави с такова усещане.
– И това ще е една от причините по-малко хора да излязат да гласуват…
– Естествено. Когато не знаеш кого искаш да подкрепиш и защо искаш да го подкрепиш, ти ще си дистанциран, нормално е да нямаш желание да гласуваш.
Лично аз се чувствам изключително разочарована, че партиите са убедени, че хората автоматично трябва да знаят кого да изберат. Мисля, че ще се получи разпръскване на гласовете. Хората не са ориентирани, недоволни са и ще гласуват хаотично за най-различни кандидати. На повърхността ще се появят нови, не толкова известни личности. На втория тур реално ще се реши между по-силните кандидати. Ще има големи изненади.
– Да очакваме ли нетрадиционни коалиции по места?
– Не мога да кажа, защото не разполагам с никакви данни. Единственото, знам е, че в момента цари безхаберие, хаос, липса на компетентност, подценяване на избирателя.
– Избирателят ли страда най-много от този хаос и безхаберие?
– Хората ще се потърпевши докато не разберат, че всичко зависи от тях, докато не поставят по много категоричен начин своите правила. Дотогава политическият елит ще ги мачка, колкото си иска и както си иска. Но хората трябва да се обединят, за да поставят правила. А обединението в България е нещо, което най-трудно се постига.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
