Незаконно струпана камара с тор трови въздуха на Разград. От близо седмица жителите на крайните квартали се будят от остра неприятна миризма. Историята се повтаря всяко лято.
От близо седмица вечерните разходки на Димитър Димитров с детето му са истинско изпитание за обонянието и волята. Защото над Разград започва да се усеща остра миризма на оборска тор.
„Децата идват да си играят тук. Но има неприятна миризма, предполагам от земеделците в района, които торят, предполагам с биологична тор”, коментира Димитров, цитиран от Нова телевизия.
В най-близките до областния град села – Ясеновец и Мортагоново, миризмата е още по-остра и отблъскваща.
„Затваряме прозорци, врати, всичко, за да не влиза лошата миризма”, разказва Халиме Мюлеимова, жител на с. Мортагоново.
„Докато спях, прозорецът беше отворен и усещах миризмата”, посочва Мелиха, жител на с. Мортагоново.
Нергин Аптиев от години работи в чужбина. У дома се прибира само за лятото. Колкото да ремонтира родния дом.
„Обичаме си държавата, да си кажем истината. Но все пак, като си дойдем тук, искаме спокойствие и малко чист въздух. Затова си идвам А като започне да се замирисва, то наистина завладява цялото село. И може би селото е на ниско и затова тук на ниско, се усеща повече”, коментира Аптиев.
В съседното село Ясеновец, местните имат обяснение откъде идва миризмата.
„На три километра имаме една стара жп.гара. Тя вече не се ползва. Там се складира тор. Имаме така 2-3 пункта, самата процедура не се извършва както трябва”, коментира Серафим Стоилов – жител на с. Ясеновец.
На посоченото място, екипът ни открива огромна камара птичи тор. Без никой да знае чия е. Биологичният отпадък е струпан върху синора между нивите, на края на разбит път.
А на по-малко от 2 километра от нея е домът на Невзат Узунов. Изселил се в Истанбул през 80-те години на миналия век, цял живот работил като агроном и в родния Ясеновец се прибира веднъж годишно.
„През лятото го трупат предимно и през есента го използват, разхвърлят. Не е целогодишно, не е целогодишно. Но истината е, че трябва да се внимава с разстоянието, мястото, където се трупа”, коментира Невзат Узунов, жител на с. Ясеновец.
„Сега разбирам от вас, че има птичи тор, който замърсява околната среда. И аз имам деца, и аз имам семейство, и аз имам внуци. И съм си местен жител. И живея в селото, не живея в града, в апартамент. Живея в селото”, заяви Гюлджан Ахмедов, кмет на с. Ясеновец.
В община Разград обясняват, че знаят за проблема. Не знаят обаче и как да го решат. Използването на тор е разрешено, но при определени правила. Местните власти не можели да докажат, кой точно е торил.
„Никъде нормативно не е заложено като задължение самите земеделски производители да уведомят и съответно да бъдат санкционирани, ако не го направят това”, коментира Недим Тахиров, директор дирекция „Програми и околна среда”, гр. Разград.
Ето защо сигналите стигат и до зеления телефон на екоинспекцията в Русе.
„Такъв беше и нашият апел – общинското ръководство да информира населението, за да е ясно на всички евентуално при наличие на миризми, кой е източникът на миризми и че няма, евентуално, опасности за населението”, обясни Любомир Атанасов, директор на РИОСВ- гр. Русе.
Когато обаче нито кметът, нито жителите на Ясеновец и Мортагоново знаят чия е птичата тор, се налага намесата на Агенцията по храните.
„Арендаторът, ако въобще има някой, защото ние наистина не знаем в момента на кого са тези торови маси, той би трябвало да ги взема и да ги тори в рамките на 12 до 24 часа. Той трябва да ги полага на неговите ниви за това време”, обясни д-р Илиян Драмалиев, директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. Разград.
По закон, стопанствата трябва да съхраняват биологичния отпадък на специално изградена бетонова площадка. Така ще се запазят чисти почвата и водата, ако количеството тор е значително.
Източник: Нова телевизия
