В село Малчика живеят около 1500 души. Намира се в община Левски, обл. Плевен, на левия бряг на р. Осъм. Населеното място съществува още при създаването на Българската държава, а по време на религиозното разделение, хората тук приемат павликянството и богомилството, а в последствие преминават към католическата църква и това остава така и до днес.
Селото е познато на футболните запалянковци със своя отбор „Ювентус”, който носи името, цветовете и емблемата на италианския гранд по специално споразумение.
Потърсихме кмета Мирослав Кунев само няколко седмици преди стотици гости от цял свят да посетят селото за празника на католическата църква „Св. Ана”.
– Кой е основният проблем на едно голямо католическо село?
– Голям проблем се оказа спирането на социалните програми, с които хората бяха свикнали, но от 2 години те не са налични. От друга страна двете ни селскостопански кооперации са стабилни, имаме 28 земеделски производители, кланица, рибарници, така че има работа за тези, които не ги мързи да работят.
– Как си взаимодействате с общината в гр. Левски и срещате ли разбиране от тяхна страна?
– Работим добре заедно и досега не сме имали неразбирателства. Всички проекти, които пуснахме, получиха нужното финансиране. Приключихме с ремонта на водопроводите през миналата година, което беше един наистина голям проект за 5 млн 760 хил. лв. Направихме ремонт на стадиона, за да покрием изискванията за „В” група – бани, съблекални, ограда, малък ремонт по трибуните. Понастоящем се прави ремонт на двете църкви – католическата и православната. Освежаваме пенсионерския клуб, а градинката в центъра ще бъде завършена съвсем скоро, остава единствено фонтанът, но всичко друго – пейки, беседки, детски съоръжения, е вече поставено. Искам да ремонтираме шивашкия цех, в който работят 42 жени и един мъж. Също така площада в центъра, както и сградата на кметството, се нуждаят от обновяване и ще кандидатстваме за финансиране догодина.
– Следователно ще се кандидатирате за нов мандат.
– Да, от там на сетне е решение на хората. Не ми е „фикс-идея” да бъда кмет, но съм се хванал на хорото и искам да го играя.
– Има ли хора, които се връщат да живеят в Малчика?
– Да, главно тези, които работиха по морето. Със замирането на строителния бизнес в селото се завърнаха много млади хора, с което раждаемостта се увеличи. През последната година имаме 14 бебета в Малчика, а детската градина се препълни, което се случва рядко на места, където няма малцинства.
– Редица села закриват училища, продължава ли това в село Малчика да се справя с проблемите?
– Да, въпреки тенденцията децата да учат в Левски. Приемаме и ученици от селата Трънчовица и Изгрев, но там раждаемостта е ниска и децата са малко. Трудно е, но правим всичко възможно, въпреки недостига на ученици, които да формират пълни паралелки. Миналата година получихме финансова подкрепа от общината, кооперациите и стопанствата също помагат, когато могат, защото всички искат училището да се запази. През 2010г. събирахме дарения от всички в селото, с които сменихме дограмата на първия етаж. Радостното е, че все още училището носи своя дух – столовата работи, спортната зала е хубава, следобедна занималня за децата на работещи родители. За щастие за догодина в първи клас имаме 7 деца от Малчика и се надяваме от Трънчовица и Изгрев също да дойдат ученици. Имаме надежда, но е въпрос на редица фактори да успеем да го запазим. Учителите си намалиха заплатите, за да се справим с финансовите проблеми, тъй като бивша директорка осъди училището за 17-18 хил. лв. компенсации, които трябваше да бъдат платени.
– Каква културна дейност развива читалището?
– Имаме детски и пенсионерски певчески състави, които са постоянно по мероприятия. Наскоро детската група спечели второ място на конкурс в с. Козар Белене. Директор на читалището от дълги години е Валентина Йорданова, която дава всичко от себе си за развиването на дейността. От общината кандидатствахме с проект за ремонта на сградата, за който вярвам, че ще се реализира, тъй като околните села вече ремонтираха своите читалища. Спънка дълги години бе липсата на акт 16, каквито доскоро никое читалище нямаше, но въпреки трудната процедура по издаването му, вече имаме такъв. Спечелихме проект за 112 хил. лв. за изграждането на електронна библиотека и очакваме съвсем скоро да бъдат доставени компютрите по него, които ще допълнят вече наличните, които получихме по проект на „Корпус на мира” – при нас на гости бе един американец в продължение на 2 години, благодарение на когото се осъществи това. Имаме и етнографска експозиция, събрана от цялото село.
– Вашето село, така да се каже, е атракция във футбола, как се справяте да поддържате отбора?
– Малчика е единственото село в Северозападната „В” група. Всички останали отбори идват от градове, много от тях областни. При нас играят момчета от Ловеч, от Плевен и местни кадри, които заедно създадоха един добре сработен състав. Трудно е, защото играчите ни са ученици или работят някъде. Асен Караджов бе старши треньор от 1991г. до миналата година, но тъй като вече във „В” група има по-строги изисквания и треньорите трябва да имат лиценз, отборът назначи Иво Братанов.
снимка: plevensport.eu
– Дългата история и религията създават ли дух на сплотеност в Малчика?
– В действителност при нас няма никакво деление. В селото живеят 80% католици и 20% православни, които са заедно на литургии, на празници, има разбирателство. Предстои да отбележим 160г. от построяването на църквата „Св. Ана” и очакваме около 260 гости от целия свят – Франция, Полша, САЩ, Румъния, Италия най-вече, а събитието ще е празник за цялото село.
