Инициативата “Плюшено мече’’ радва десетки деца без родители. Тя е организирана в социалната мрежа Фейсбук и продължава от 27 октомври до Коледа. Екипът на инициативата публикува списъци с деца от домове и с подаръците, от които те се нуждаят. Всеки, който желае да бъде дарител, избира по едно дете и публикува коментар с номера и името на детето под списъка. Името на дарителя се записва срещу това на детето. Всеки дарител купува подаръка, опакова го, надписва го с името и възрастта на детето, дома, където е настанено, града и региона. Последната стъпка е да изпратят или лично да оставят подаръка в пунктовете на инициативата по градове. Инициатор на кампанията е Мишел Стойкова, с която разговаряме за радостта на малчуганите и за трудностите, през които преминава песоналът в домовете, за да се грижи за децата.
-Какво Ви вдъхнови, за да започнете инициативата „Плюшено мече”?
-Всичко започна преди 8г., когато бях студентка първа година в Англия. Там всяка година около коледните празници се организира инициатива, наречена Денят на кутията за обувки (Shoe box Day). Хората, които искат да участват в благотворителното събитие, пълнят кутии от обувки, опаковани като подаръци, с дарения от всякакъв вид за различни възрастови групи. След това подаръците се изпращат в различни държави на нуждаещи се деца от социално слаби семейства или деца без родители.
Бях част от такова събитие в Лондон и когато се прибрах в Бургас, реших, че и ние трябва да направим нещо подобно, защото можем. Тогава избрах неща от дома си, които бяха сравнително нови и ставаха за подаръци и заедно с мой приятел ги занесох в дом за деца в Бургас, който сега вече е затворен заради деинституционализацията. Втората година вече посетихме 3 дома, на следващата – още повече и нещата тръгнаха. През петата и шестата година от началото на „Плюшено мече” вече работехме в 2 региона- на Бургас и София. Миналата година посетихме 33 дома в България, или 695 деца.
-Как успявате да привлечете толкова хора към каузата си, имате 28 страници във Фейсбук, пълни с дарители, които всеки ден питат за нови списъци с нуждаещи се деца?
-Тайната на успеха ни се крие вероятно в това, че на дарителите се дава много проста задача: той или тя трябва да купи един подарък за едно конкретно дете, да го изпрати по куриер или да го остави в наш пункт, за да го дарим ние. Не събираме пари под никаква форма, не сме регистрирана организация, а гражданска инициатива. Действаме прозрачно и хората ни се доверяват – щом кажем, че подаръците ще стигнат до децата, дарителите са спокойни, че това наистина ще се случи и го виждат.
-Може ли човек да се включи в кампанията ви не само с подарък за дете, а и като помогне в организирането на транспорта, например?
-Разбира се. От тази седмица започваме да набираме екипи за транспорт на подаръците и екипи за посещения на децата. Имаме огромна нужда от хора, които да ни помогнат, защото тази година ще посетим 300 дома и 5000 деца. Имаме нужда от доброволци, които да осигурят транспорт, да дойдат с нас при малчуганите, да си поиграят с тях, да им раздадат подаръци.
-Получавате ли помощ от държавата или от други по-големи организации?
-Не сме търсили такава подкрепа, защото до момента не сме работили в мащаба, в който оперираме тази година. За първа година сме в цяла България, имаме регионални отговорници във всички 28 региона в страната, екипът ни в момента е 120 души. В началото на 2015 за инициативата се грижехме 29 души. Всички тези хора са доброволци, не им се плащат никакви възнаграждения. Много от тях са на пълен работен ден, има и доста майки с по 2 или 3 деца, които отделят от малкото свободно време, което имат, за да ни помагат.
-Как определяте от какъв подарък се нуждае всяко дете?
-Някои от регионалните ни отговорници приеха каузата много присърце и лично посетиха домовете, за да попитат децата от какво се нуждаят. Работим обаче основно по телефона, като се свързваме с директорите на домовете. Ако те се съгласят да участват в инициативата, изготвят списък с най-необходимото за всяко дете, за което отговарят.
-Има ли случаи, при които домове са Ви отказвали съдействие?
-Има и слава Богу, че е така. Оказа се, че има няколко дома, малко на брой, но все пак съществуват, които имат целогодишни дарители – частни лица или фирми, които отделят средства за тях. Директорите на тези домове бяха много приятно изненадани, че се обърнахме към тях, но ни посъветваха да съсредоточим усилията си там, където бихме били най-полезни. Това е единственият мотив за отказ, който е бил изтъкван до момента и се радваме, че е така.
-Смятате ли да разширите дейността си, да започнете целогодишна работа, например?
-Плановете ни за по-късно са да я направим по-лесно достъпна, по-разбираема. За целта ще изградим сайт, който да информира всички дарители за работата ни. Освен това организираме екипи, които да развиват дейността ни през цялата година, не само по празници. Имаме желание да работим по още проекти, свързани с децата в институции, но искаме да запазим конкретните детайли за това в тайна, защото те още не са се осъществили в действия.
-Разкажете ни случка от посещенията си при децата, която Ви е направила силно впечатление.
-Децата са много общителни, имат нужда от ласка и подкрепа, да бъдат забелязани и оценени. Трябва им някой, който да им каже, че са значими, да види талантите им, да ги насърчи. Директорите на много домове организират обучения за малчуганите и децата пеят, рисуват, танцуват, при това – доста успешно. Имаме деца, които са шампиони в различни сфери от международни състезания. Въпреки обстоятелствата, в които живеят, това са страхотни деца, те се нуждаят от подкрепата на обществото.
-Имате ли наблюдения върху качеството на грижите, полагани за децата в домовете, в какви материални условия растат те?
-Човешкият фактор е изключително важен в това отношение. У нас институциите за деца са над 300 , сигурно се наема и персонал, който се оказва негоден за тази работа. На местата, където аз съм била обаче, не съм видяла лошо отношение към децата, напротив – хората, които се грижат за тях, правят всичко възможно, за да им помогнат. Разбира се, изискванията към екипа, който прекарва ежедневието си с децата, трябва да бъдат много високи. Повечето имат добри намерения. Най-добре е обаче децата да излизат от домовете и да прекарват време с приемни семейства, за да се социализират.
Не мога да кажа обаче, че навсякъде има нормални материални условия за отглеждането на децата. Това зависи от всяка отделна община, от бюджета, който тя отделя за поддръжка на детските домове. Парите често не достигат, заплатите на персонала никак не са високи и в такъв случай не можем да очакваме чудеса от храброст от страна на работещите в домовете. Чувам, че те отделят от личните си средства, за да купуват консумативи като препарати за почистване, например.
-Какъв е Вашият апел към общините в тази връзка?
-Когато се прави проучване за средствата, нужни за поддръжката на домовете, нека то се прави много внимателно, като се отчита броят на децата във всяка социална институция. Най-важното е те да имат адекватен подслон, топла вода, отопление, дрехи и храна. Някои домове молят да купим ядене за децата! Това показва, че имат сериозен проблем с финансирането, на който трябва да се обърне внимание.
