Стралджа е град в Югоизточна България. Разположен е на 23 км западно от Карнобат, на около 30 км източно от Сливен и на 17 км североизточно от Ямбол. Населението е около 5700 души. Градът се слави с един от най-старите православни храмове в страната – “Св. Архангел Михаил”. В него са съхранени ценни реликви и литература, датиращи още от времето на османското владичество над България.
Във втората част на интервюто ни с кмета Митко Андонов говорим за фолклор, за туризъм, както за това какъв е начинът да се запази живота в малките населени места в България.
– Как решихте да създадете конкурса-надпяване „С песните на Вълкана Стоянова”?
– Още преди 20 години, когато бях секретар (зам. кмет бел. ред.) създадохме този конкурс. Едно време Вълкана Стоянова е заслужила да бъде първата певица на ансамбъла на Филип Кутев, със своите тракийски песни. Те са трудни, но хубави. Младите рядко ги пеят и затова решихме да ги предизвикаме като сформира конкурс. Провеждаме го през 2-3 години, защото не е редно всяка година да се явяват едни и същи хора. И така след 2-3 години защото всяка година то не върви едни и същи хора да се явяват на тази надпревара. Преди 2 седмици се проведе 9-тия конкурс.
– Какъв е регламентът му?
– Жури от специалисти – музиковеди, етнолози, фолклористи ще прослуша кандидатите, за да оцени най-добрите. В раздел „А” състезанието ще бъде между трите възрастови групи – до 14 г., от 14 до 18 г. и над 18 г
– Имате и фондация, носеща името на великата ни народна певица.
– Да, аз предложих преди време и така общинският съвет прие да се създаде фондация. За целта ангажирахме тукашни общественици и такива от София. Искахме по този начин да разширим и популяризираме народното творчество – да не забравяме българското. Даже Жоро Краев беше тук и сподели една идея: “Защо не направим и ние като Иван Вазов една епопея на забравените”. В предложението му има логика, защото тези песни, които са се пеели, като текстове няма от къде да дойдат. Смятам, че ще има полза от тази фондация.
– Койспечели последния път голямата награда?
– Изумително е, че последният голям победител е овчар, без никакво музикално образование. Той изпълни песента „Нягол на Милка думаше“ и то по същия начин, по който и самата Вълкана Стоянова я пееше. Едно време на това произведение му казваха най-добрата българска песен. Някои години не присъждаме голяма награда, но в последния фестивал този човек ни впечатли. В концерта имаше и добри изпълнения на ученици от “Филип Кутев”
– Атрактивна ли е Стралджа за туристи и защо?
– Да, разбира се и ние работим, за да превърнем общината в приятно и атрактивно място. По програмата за трансграничното сътрудничество изпълнихме три проекта, включително и един за фотоволтаични лампи съвместно с Турция. Поставихме си за цел главните улици в Стралджа да бъдат осветени постоянно. В три села на общината основните пътища са поставени светодиодни лампи. Обновяването на уличното осветление бе на стойност 650 000 евро. Също така ремонтирахме една хиж, заварена още от ТКЗС . Направихме я пункт за наблюдение на птиците и природата.
На територията на общината разполагаме и с няколко крепости. Една от тях е Еркесията. Тя е била гранично укрепително съоръжение. То е маркирало държавната граница между България и Византия, установена с подписването на мирния договор между хан Омуртаг и император Лъв V Арменец през 815г.
– Защо Вашата община е известна с това, че е на ключово място?
– Ние сме на 300 км. от София, на 300 км. от Истанбул и на 300 км. от Букурещ. От морето сме на 70 км. Освен така преди много години сме се оказали първи на пътя на народите, които са искали да ни завземат. През източната “Еркесия” минават главни пътища, които свързват двете столици Плиска и Преслав с Константинопол (дн. Цариград) през Старопланинските проходи и покрай морския бряг. Проходи освен при Дебелт, със сигурност е имало при днешните села Люлин и Тенево. При с. Люлин (родното място на Вълкана Стоянова бел. ред.) е изградено допълнително окопно съоръжение – т.н. “Циганска Еркесия”.
– Освен в Стралджа, с какво може да привлечете туристи и в селата?
– В Зимница се намира читалище „Възраждане“, къде се съхранява малка музейна сбирка с етнографски материали. В селото се издига православния храм „Св. Димитър“, построен през 1856 г. В землището на Зимница има археологически обекти от тракийската епоха.
Идеята ми е това да се разработи за в бъдеще и туристите, които от морето карат през Жеравна и Котел да преминават и през нашата община. Целите ми стигат надалеч и не крия, че искам да направя възел на автомагистралата. Това предложение го имаше в един проект, но отпадна. Все пак аз не съм загубил надежда и смятам да го реализирам.
– Какви предприятия имате на територията на общината?
– Разполагаме с много хубав завод за тръби и метални изделия. Той е на европейско ниво и продукцията му се изнася в цяла Европа – подцинковане, плюс правене на мантинели, на различни видове профили за сухо строителство и т.н.
Смятаме скоро да се възползваме и от минерална вода. До сега никой не успя да извлече нещо от горещите извори. Също така сега съм оформил един проект по енергийна ефективност – той обхваща 2-3 училища, 2 детски градини, читалищата, общината, с които да икономисаме пари.
– Според Вас има ли надежда животът в малките населени места да се запази?
– Потокът на емиграцията към големите градове може да се прекъсне бавно ако се направят само няколко неща. Земеделието трябва да се промени, за да бъде атрактивно за младите хора и те да знаят, че могат да имат доходи от този вид дейност. Това, което ви казах в първата част на интервюто е нужно да се случи. Трябва да са на разположение пазари, които да се изкупуват произведените продукти. Едрите земеделски производители трябва да се нагърбят с отговорност, да търсят пазари, защото имат възможност да се сдружават по икономически път. Държавата е длъжна да намери политиката за тази работа. В Стралджа се отглеждат повече зеленчуци. След примерно 3 години ако тук може да се засадят овошки. От там се прави една малка фабрика. Аз имам едни 20 декара. Като наема 5 ромчета на работа мога да бъда земеделски производител, но не фирма, защото законът не дава. Засявам тази площ и като се върнат децата ми имат какво да правят.
– Да разбирам, че сте оптимист за бъдещето на Стралджа?
– Със сигурност! Всеки иска да си дойде в двора, да си остави колата, да си налее Стралджанска ракия, да надроби хубава салата , да се наспи и сутринта да отиде в Ямбол, Сливен, Бургас – прекрасна работа! Ако например живее в някое от селата и не може да си намери квалифицирана работа, за нула време е в големия град. Като се върне обаче е мое задължение улицата да не му е кална, да има нормални пътища, канализация, газ…Миналата година направихме и нов пазар. Много е красив.
– Привличате ли интереса на инвеститори?
– Сега намерих един инвеститор за аптечен склад на площ 1000 м2 . На човека ще му трябват десетина шофьори. Те не само трябва да управляват бусовете, но и да качват стоката, да я представят пред търговците. Преди време „Лукойл“ откри 2 бензиностанции. В тях работят 40 души, 25 са от общината. Има някои и от Ямбол, защото при нас няма толкова много хора, които отговарят на изискванията на тази фирма. Аз съм оптимист, че ще дойдат още инвеститори в община Стралджа.
– Ще се кандидатирате ли на изборите през есента?
– Скоро ще стане ясно дали ме искат за кандидат моите съпартийци и тогава ще реша.
