Стралджа е град в Югоизточна България. Разположен е на 23 км западно от Карнобат, на около 30 км източно от Сливен и на 17 км североизточно от Ямбол. Населението е около 5700 души.Градът се слави с един от най-старите православни храмове в страната – “Св. Архангел Михаил”. В него са съхранени ценни реликви и литература, датиращи още от времето на османското владичество над България.
За това с какво друго се гордее Стралджа, кои са многобройните изпълнени проекти в общината, както и какъв е начинът да бъде интегрирано ромското население, разговаряме с кмета Митко Андонов. Човек, който се е посветил на това да превърне една малка община в желано място за живеене.
– Г-н Андонов, разкажете ни повече за Вас. Откога сте кмет на община Стралджа и как решихте да се захванете с тази толкова отговорна длъжност?
– Да ви призная, целият ми трудов живот е посветен на община Стралджа. Минал съм през всички позиции в администрацията. Започнах професионалната си дейност през далечната 1979 г., още преди да вляза в казармата. Редях бордюри. След като приключих с военната служба, бях строителен техник в продължение на една година. След това упражнявах инвеститорски контрол към окръжния съвет и тогавашните стопански дирекции. Надзиравал съм изграждането на селищни системи на всички обекти на територията на общината от 1980 до 1987 г.
В същото време учех и завърших икономика и управление на строителството, тъй като средното си образование придобих в строителния техникум в Стара Загора. След като завърших от 1987 до 1991 г. бях главен специалист по строителството в общината. След това между 1991 и 1995 г. заемах длъжността секретар, а до 2000 г. – заместник-кмет, отговарящ най-вече за строителството. Между 2000 и 2003г. също съм се занимавам с обществена работа, но в този период не съм бил в администрацията. От 2003г. досега съм кмет на община Стралджа.
– От това, което споделяте, излиза че е могло много по-рано се кандидатирате.
– Да, така е. През 1991г., тогавашните три силни партии (БСП, СДС, БЗНС) искаха да ме издигат за кмет. Аз им казах, че съм твърде млад за тази длъжност и сега не е му е времето да я заемам.
Така обаче през 2003 г. си казах – ще ставам кмет, защото искам аз и моите колеги да продължим да възстановяваме както Стралджа, така и цялата община. От тогава досега съм се явявал 3 пъти на местни избори, като всеки път за мен гласуват все повече хора.
С две думи, всичко, което се е случило в Стралджа, от ноември 1979 г. до този момент, е минало през мен, защото още на времето мен ме викаха и кмета и първия секретар (тогавашния зам. – кмет). Тогава макар и млад, бях наясно с всичко, което се случва в общината.
– От момента, в който застанахте начело на общината с какво се гордеете най-много?
– Още в началото на моя първи мандат започнах с призива – „Да подредим дома си“. Идеята за този лозунг дойде от това, че към 2003 г. нищо в общината не бе както трябва. Общественият живот бе сринат. Сградите на училищата, читалищата и детските градини бяха в незавидно състояние. Спортната дейност бе забравена. В тези три години, когато не бях в администрацията, в обществения живот имаше голямо напрежение. Хората заставаха едни срещу други, а партиите се впускаха в ненужни разправии помежду си. Тогава си поставих като задача да нормализирам атмосферата и съм горд, че във всички направление общественият живот действително се подобри.
През 2014 г. се зарадвах изключително много, когато издадохме книгата „100 причини да се гордеем, че сме от Стралджа“. Това четиво възпитава в патриотизъм и се превърна в желано за всеки дом. Горд съм и с откриването на нашия исторически музей, за който само слушах в продължение на 40 години. Но ето, че през 2009 г. мечтата ни се сбъдна.
– В какво състояние са обществените сгради в общината?
– Цялата сграда на общината е ремонтирана, включително и всички кабинети. Детските градини са реновирани по проекти и са в най-съвременен вид. Като кукли са! Училищата също са ремонтирани, включително и ромското. Всяка една класна стая в тях е освежена. Кабинетите на учителите са като моя – боядисани и с ново обзавеждане. Читалищата бяха почти навсякъде занемарени, а сега остава само в 1-2 села да ги дооправим, но разбира се не е важно само, че състоянието на сградите им ще бъде по-добро. Значимото е, че вече имаме 4 ансамбъла за народни танци. Във всяко читалище има и певчески групи. Ремонтирахме и доста църкви, като изградихме две нови в селата Чарда и Саранско.
– Какво е състоянието на пътната ви мрежа?
– През 2003г. в Стралджа можеше да се минава само по централната улица. Всичко бе в дупки и трапища. Сега картината е съвсем различна. Тук-таме има проблеми участъци, но тръгнеш ли със сигурност ще стигнеш, за разлика от преди. Ние се стараем да поддържаме пътищата и между селата. Смятам, че състоянието им е прилично, спрямо тези в други региони.
– Обърнахте ли внимание и на спорта в общината?
– Разбира се. По селата основно се практикува футбол. Когато станах кмет нямаше футболен отбор. Сега имаме 5-6, които са на издръжка на общината
– За какво не Ви достигна времето и кои са належащите проблеми пред Стралджа?
– Най-важното за Стралджа и изобщо за общината все пак е уличната мрежа. Опитвам се да направя така, че хората в пътната мрежа на всички 21 населени места в общината да има поне чакъл. Преди 40 години е полаган последния асфалт при тях. Миналата година успяхме да направим хубави пътища до по-големите села със средства от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите“. Освен това три жилищни блока в Стралджа ще могат да се възползват от безвъзмездното държавно саниране.
Другият важен проблем, който трябва да се реши е канализацията на града. Ще ни коства много средства. Тъй като ние сме в много равнинен район, високите подводни почвени води създават проблеми. За целта предприех една стъпка да се изгради напорна канализация, но там се борбата бе голяма, защото нямаше нормативи. Отидох до Германия и Чехия, за да видя как работят техните системи. Подготвихме проекти но в плановия период не можа това да се случи. Да ви кажа често, аз донякъде не съжалявам обаче за това, защото виждате за какви финансови корекции става въпрос напоследък…
– Каква е ситуацията със заетостта в общината?
– Високото ниво на безработица е друг голям проблем за нас. Ромите съставят 40 % от населението в община Стралджа. В по-голямата си част те са необразовани. Имал съм възможността да споделя пред държавници на високи позиции, моето предложение да се отделят повече средства за образование на тази малцинствена група.
Ето преди няколко дни направихме спортен празник между училищата. В едно такова мероприятие ромчетата имат възможността да се приобщят към българчетата. Трябва да има средства за още такива спортни, а и културни инициативи. Да има състезания между окръзи. Отива днес един отбор в друг район, домакинът го настанява в хотел, децата се цивилизоват. Иначе не ходят на училище и само се заблуждаваме, че правим нещо по въпроса с ромите. Това е проблем за цяла България! Трябва да намерим начин да накараме родителите от малцинствата да изпращат децата си на училище.
– Какъв е основният поминък на населението?
– Това е земеделието. Повечето площи са засяти с жито, слънчоглед и рапица. През първия ми мандат, в който можеше да се правят заменки, се възползвах и осигурих малко овощни градини и лозя. Но тогава, заради злоупотребите в други общини пострадахме и ние. Както знаем, едно е да се сдобиеш с голям парцел земя, а друго да имаш същата площ, но нивите да са разпръснати. Ние все пак създадохме няколко парцела от по 1000 декара и там хората ходят да работят. Сега един от инвеститорите направи малък винпром, друг цех за замразени плодове.
В цялата община е развито и зеленчукопроизводоството. Нашето поле е поливно. Там има още много какво да се направи. Но за да се справим с безработицата само с програмите за временна заетост. Е да, по тях сме наемали 500 души, но в момента държавата не е отделила средства за такива програми. Има едни други за гледани на болни, но те няма как да донесат истински ефект.
Аз имам друга идея, с която също съм занимавал държавните институции. Нека земеделските производители да бъдат задължени със закон на 1000 декара земя да наемат на работа 5 души. Те ще бъдат на минималната заплата, която ще се осигурява от държавата. Така работата на земеделските производители ще бъде по-спорна, а много хора ще намерят начин да изкарват своя поминък. Според мен ако бъде приета тази мярка, до 2-3 години земеделието ни ще разцъфне, а производството ще се увеличи.
Очаквайте утре в kmeta.bg втора част от интервюто ни с кмета на Стралджа
