Арх. Петя Назърова е главен архитект на Кърджали. Завършила е ВИАС /сега УАСГ/ София. Започва като проектант, ръководител на архитектурна група и директор на Териториална проектантска организация Кърджали /1977-1995/. В продължение на няколко години е главен архитект на община Момчилград, а от 2001г. главен архитект на община Кърджали. Казва, че хобито, което й помага да се откъсне от напрегнатия ден, е много красиво и рядко. Повече от 30 години интересите й са свързани с максимафилията, дял от филателията, при който се събират карти максимум. През последните години арх. Назърова издирва стари фотоси за живота и развитието на Кърджали. Така се появява Фотоалбумът „Кърджали – поглед към миналото”, предизвикал изключителен интерес.
– Г-жо Назърова, колко време вече сте главен архитект на Кърджали и с какви намерения поехте този важен пост ?
– От 15 години съм главен архитект на Кърджали. Искрено се надявах, че заедно с професионалните организации ще успеем да надградим постигнатото и превърнем Кърджали в още по-красив град.
– Кои бяха първите задачи, с които се заехте ?
– Заварих изготвено задание за изработване на нов Общ устройствен план на Кърджали. Действащият беше от 1973г. и не отговаряше на новите условия, затова спешно трябваше да започне двуфазно проектиране, придружено с тежкия съгласувателен процес. След възстановяване имотите на бившите собственици на три етапа се изготвиха подробни устройствени планове за целия жилищен комплекс „Възрожденци”, плановете на новата индустриална зона, на Стара градска част, на зоните към Интегрирания проект за градско възстановяване и развитие. В момента се работи Общия устройствен план на общината и екологичната оценка към него и вече проведохме общественото обсъждане на предварителния проект.
– Кои са големите обекти и проекти, реализирани през този период в общината ?
– Безспорно най-мащабните обекти, реализирани в последните години са укрепване бреговете на р. Арда и усвояването на двата бивши казармени терена. С това се даде възможност града, разположен на двата бряга на реката, да се обедини и развие. На мястото на оръдията и блатата изградихме с финансиране от ОПРР Парк „Арпезос Север” I, II и III етап, но ни предстои още много работа, за да бъде цялостно завършен. Това е най-големият нов парк в страната, изграждан в последните години, проектиран от екипа на „Грийн лайн – Ганчо Бакалов” след проведен силен национален конкурс. Приключи също изграждането на Интегрирания воден проект, включващ и пречиствателна станция за отпадни води, също на проекта „Перперикон-дом на богове и хора”, довършва се Депото за отпадъци. През тези години се построиха административните сгради на НАП и ДАИ, Пазарът на производителите, търговските вериги „БИЛЛА”, „Техномаркет”, „Технополис”, „Кауфланд”, реконструираха се сградите на Бизнес инкубатора и Търговско-развлекателен център „Орфей”, построи се завод „Теклас” с 1500 работни места, изградиха се базите на нови малки предприятия, израснаха много нови жилищни кооперации. Оформи се кръстовището при Автогарата. Пространството край ново изградения паметник на Васил Левски стана любимо място за срещи на младите. Градът ни се развиваше през тези години и все повече учудваше хората, посетили го за първи път. Предубедени от отдалечеността на Кърджали от столицата и натрупваните с годините представи, днес всички гости намират в Кърджали съвременния, богато озеленен и оживен град.
– Какво се стремите да съхраните и да развиете в Кърджали ?
– При условията на частна собственост и засилен инвестиционен интерес е много трудно да съхраниш това, което ти е най-скъпо – духа на града. С тревога следя бездействието на новите собственици на тютюневите складове – години наред това е била една от емблемите на Кърджали.
Бих искала да се развият туризма и спортната база. Имаме прекрасни дадености край града – язовирите, Перперикон, скалните образувания. Богатите експозиции на Историческия музей и Картинната галерия също са изненада за посетилите ги. Отварянето на прохода Маказа увеличи туристическия поток и липсата на околовръстен път на Кърджали ни изправи пред предизвикателството на трудно регулиран трафик. Ремонтират се стадион „Дружба” и закрития плувен басейн, поставиха се фитнес уреди в новоизградените паркове. Остана реконструкцията на стадион „Горубсо”, който е много нужен за тренировки на децата.
– Как се промени обликът на града?
– Кърджали е модерен град, с много нови сгради, богато озеленен. С изграждането на трите етапа на Парк „Арпезос –Север” се усвоиха освен военните имоти, но и заблатените терени край р. Арда. Превърнахме един неизползваем терен в центъра на града в любимо място за отдих на всички.
– Има ли нещо, за което съжалявате, че не успяхте до момента да направите в Кърджали ? Какво очакват хората ?
– Съжалявам, че не успяхме да изградим инфраструктурата край строящите се нови сгради в кв. ”Възрожденци”, но темповете на строителство бяха неестествени. Жителите на града очакват много от общината и с право. Липсата на средства не ни позволява да успеем навсякъде.
– Кажете повече за Вашия екип в община Кърджали.
– Екипът в общината е добро съчетание на опитни служители и младо попълнение, но все още е трудно да се привлекат инженерни кадри в някои важни направления.
– Как си представяте Кърджали в следващите 10-15 години ? Един от дългогодишните кметове на Кърджали през 20 век Петко Калчев е споделял, че Кърджали може да се превърне в „малката Будапеща”!
– Много специалисти и ръководители са мечтаели да видят любимия си град обновен. Първо беше „град на две морета”, визирайки язовирите „Кърджали” и „Студен кладенец”, след това „малката Будапеща”, после „столицата на Източните Родопи” … И от всичко това сме постигнали по нещо. През следващите години бих искала да видя построени мостовете над река Арда. На първо място този при Крайно село, който ще свързва града с яз. Кърджали и зоната за отдих, вторият от кв.”Веселчане” при КАТ достигащ до кв.”Възрожденци” и третият мост на околовръстния път над яз. Студен кладенец. Изградени, тези съоръжения ще оформят „пръстена”, по който новата и старата част на град Кърджали ще се свързват по-лесно. В момента двата бряга на Арда се свързват с моста от 1931г. /преди построяването му реката години наред се е преодолявала с каик/ и този от 70-те години на м. в., всеки носещ характера на времето си. Очаквам мостовете на новото хилядолетие. Вярвам, това ще ни доближи до мечтата на емблематичния кмет Петко Калчев. Надявам се изграждането на околовръстния път на Кърджали да се ускори, за да изведе от града нарасналия транспортен поток след отваряне на прохода Маказа.
– Освен с Вашата конкретна дейност през последните години заедно с Василка Ташкова успяхте да направите първия фотоалбум със снимки „Кърджали – поглед към миналото”, който се радва на изключителен интерес сред кърджалийци и за кратко време бе издаден повторно. Какви нови идеи имате?
– Издаването на албумите беше нашият принос и подарък за съгражданите ни по случай 100- годишнината от освобождението на Кърджали. Правени са с много любов към града ни и преклонение пред създателите му. Не очаквахме такова емоционално посрещане и нестихващ интерес, това е много задължаващо. Все още не сме решили дали ще има трети том, но бихме се включили в екип за оформяне на цялостно издание на историята на Кърджали.
– Виждаме Ви на всяка изложба на местни художници, купувате и колекционирате техни творби. Кои са любимите ви автори ?
– Харесвам всички местни художници и особено техния завладяващ дух и постоянство. Завиждам благородно на това, че са заедно в едно трудно за творчество време! Присъствието на изложбите е много зареждащо – свят на багри, настроение и вдъхновение!
