Стефан Милев е един от петимата заместници в кметския екип на Георг Спартански. Той встъпи в длъжност в средата на ноември 2015 г. Роден е на 29 март 1973 г. в Плевен. Завършил е висше образование в стопанска академия „Д.А.Ценов” – Свищов. Семеен.
– Господин Милев, вашият ресор в общинската администрация, като че ли е най-голям, отговаряте за европроекти, социални дейности, здравеопазване и образование. Как разпределяте времето си, за да ви стигне за всичко?
– Да, наистина, отговарям за един доста голям спектър от дейности в община Плевен. Това са три дирекции с голяма обществена значимост и в същото време – с големи очаквания към тях. Те всички са свързани от една възможност, а именно – да се възползват от европейското финансиране по различни оперативни програми. Това беше и идеята на общинското ръководство – да създаде един по-разширен ресор, който да гарантира тясно сътрудничество между различните дирекции и отдели, за да можем да имаме пълна картина какво се случва и къде трябва да бъдат насочени усилията. Да, трудно е. В личен план не се оплаквам, макар работният ми ден да е обичайно по 10, дори 12 часа. Но аз съм свикнал на такъв режим на работа, така че това не е проблем. За какво отделям най-много време? За бюрокрация. Това е нещото, което се стремя по всякакъв начин да намаля в работата си. Бюрокрацията, за съжаление, не е малко. Изисква и време, и внимание. Да, отделям най-голямо внимание на европроектите. Но те са свързани и със социалните дейности, защото имаме 4 такива проекта, и с образованието, 7 са проектите на различни училища, по които помагаме и като партньори, и с експерти. Две трети от времето ми е посветено на европроектите и занапред ще е така. С тях не се занимава само отдел „Европроекти”, както може да си мислят хората, а цялата общинска администрация. И ресор строителство, и работещите по обществените поръчки, и правния отдел, всички.
– Кметът Спартански неведнъж изтъква, че сте успели да доведете до успешен край няколко проекта, забавени от предишното ръководство. Всички ли успяхте да „спасите” и на каква цена?
– Успели е точната дума. Успели, но всички заедно. Аз не приемам, че един човек е в състояние да направи сам така, че да могат да бъдат изпълнени в срок, да бъдат отчетени, да предадем цялата документация към Управляващия орган и тя да е изрядна. Хората в тази сграда видяха, че порочните практики, навлезли по някакъв начин в община Плевен, не се толерират. Когато се работи в екип, когато трудът и усилията се уважават и зачитат, те дават още повече от себе си. Да, имаше много ходения до София, имаше страшно много часове напрегнат труд. Тук е мястото да благодаря на всички, които участваха, за да се постигнем оценката от управляващия орган, а именно – минимални финансови корекции. Имахме сериозни затруднения със забавянето на проектите и наистина много, много, много изпуснати възможности да се предоговорят срокове или да бъдат извадени определени дейности, които се е виждало, че няма да могат да бъдат изпълнени, докато е било позволено. Вариантите бяха два – или да се справим, или да потънем. Потъването щеше да се отрази на всички граждани на Плевен, а не само на ръководството на общината. Слава Богу, всичко се стече по най-благоприятния начин. Защото една санкция от 5 до 7 милиона лева би ни вкарало в дългова криза и да се търсят варианти за финансиране или да се удържат средства от следващи проекти. Община Плевен успя да излезе чиста от тази ситуация. Но, пак казвам – не е само моя заслугата.
– Има ли проекти, които община Плевен ще загуби? Какво става с проекта по Интеррег за създаване на нова туристическа дестинация – „Пътят на румънските войни по времето на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.”, за обновяване на Румънския мавзолей и мемориалния парк в с. Гривица, на стойност 7.5 милиона лева и другият трансграничен проект, за обходен път на Плевен, на същата стойност. В справката за статуса на проектите в сайта на общината и двата липсват след 1 март.
– Само преди няколко дни бях на събитие във Враца. Ще вметна, че там Северозападът се оказа, че е само Враца, Монтана и Видин, а представителят на Плевен беше гост. Не това е важното. Едната новина е за пътищата, които ще бъдат ремонтирани в тези области. За Плевенска това е участък от пътя Плевен-Ловеч. След срещата разговарях със заместник-министър Деница Николова, която е ръководител на Управляващия орган и специално попитах какво става с проектите ни по трансгранично сътрудничество. Изглежда проблемът е, че няма достатъчно финансиране. Яснота ще има вероятно чак през септември. Не че проектите ни са слаби, напротив – нашите проекти са прекрасни. Но само те са 3, а ако може да се реализират всичко 15, едва ли и трите имат шанс. Нашите проекти са двата, за които питате, плюс проект за прилагане на ефективни мерки за превенция на риска от наводнения, чрез реконструкция на санитарното дъно на река Тученишка в Плевен, по протежение на 1 600 метра, на стойност близо 2.5 милиона лева. Надяваме се на положителен резултат, но засега по трансгранично сътрудничество няма яснота нито за срока на решението, нито за това, колко проекта ще получат финансиране. Вероятно голяма част от проектите няма да бъдат одобрени, но не по вина на българските партньори.
– Ще споделите ли по какви нови европроекти и на каква стойност работи вашият екип?
– Нови проекти, разбира се, имаме. Ще ги внесем в различни периоди от време. Община Плевен ще участва в „Региони в растеж” с 5 проекта, на обща стойност 47 462 582 лева. Първият от тях е по инвестиционен приоритет „Градска среда” и тук ще бъде депозирано проектно предложение на стойност 13.844 милиона лева. Той включва реконструкция на 3 обекта в централната пешеходна зона. Първият е Градската градина – полагане на нови настилки, ремонт и нови детски площадки, площадка за фитнес, нова поливна система, нова растителност, LED осветление и други дейности; следва Водната каскада – нейната рехабилитация ще осигури напълно нова визия на обекта: подмяна на облицовки и настилки, нови елементи на градския дизайн, непрекъснат режим на действие, при това с намаляване на водните загуби, което е много важно, ще има система за централно отводняване и източване, осветителна и озвучителна инсталация! Неслучайно казах, че Водната каскада ще бъде моето любимо място в Плевен, след края на обновителния й ремонт, както винаги ми е била любима, когато работеше.
Готов е проектът за ремонт и на площад „Стефан Стамболов”, пред театъра. Но тъй като няма вариант за ремонт на пешеходната зона между вече рехабилитираната в центъра и тази на площад „Стефан Стамболов” с евросредства, обсъждаме в ръководството варианти да направим това с пари от общинския бюджет.
Към обновяването на градската среда в Плевен добавяме ремонт на 15 улици, реконструкция на 5 броя мостове на река Тученишка, изграждане на 4 детски площадки – 2 в жк „Дружба”, една в жк „Мара Денчева”, на ул. „Мария Кюри” и спортна площадка на улиците „Георги Кочев”, „Гренадерска” и „Неофит Рилски”.
Това е в тези близо 14 милиона.
– В какъв период очаквате да се придвижат тези проектни предложения и кога ще се реализират?
– Залагаме до 31 юли да подадем 3 от споменатите 5 проекта – освен по „Градска среда”, има един по „Образователна среда”, включващ 9 детски градини и училища, който е за 10 223 250 лева и третият – по интегриран градски транспорт, с най-голяма стойност, от 17 144 565 лева. Нашата цел, облечена в амбициозен екшън план, е до 2018 г. да бъдат усвоени 40 милиона лева. А програмата изисква до 2018 г. да сме разплатили около 10 милиона от заделената за Община Плевен сума. Затова обществените поръчки се играят под условие „при сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ”. Тоест, това ще е моментът на сключване на договорите с вече класираните изпълнители. Тъй като по двата проекта – за градска и за образователна среда имаме 30 месеца от подписване на договора от Управляващия орган. Нямаме време за губене. Играем сега поръчките, за да минат всички процедури по евентуални обжалвания и когато подпишем такъв договор – лично моето виждане е, че това ще е към ноември, да може още с първите топли дни през март да започне работа. Междувременно ще минат по-леките процедури – за строителен, за авторски надзор, за визуализация, и те няма да ни забавят. Ако изчакаме да започнем процедурите след подписване на договора в Управляващия орган, опасността да забавим проектите и дори да не ги изпълним, е много голяма. Тук трябва да благодаря на кмета Георг Спартански, че ни подкрепи да работим така, че да не чакаме последния момент.
Ако всичко е наред, трябва да започнем строителството март-април 2017-а. Сроковете, които сме заложили на участниците, не са много дълги, за по 5-6 месеца са. Особено важно е това в образователната инфраструктура, където затварянето на училище, детска градина, ясла е проблем. Ще изработим прецизен график, за да намалим неудобствата и за децата, и за родителите. Накратко – надяваме се всичко по изброените проекти на Община Плевен да приключи 2018 г.
– Какви са идеите ви по отношение на образованието в общината? Очаквате ли наесен да възникнат проблеми във връзка с промяната в статута на четири професионални гимназии в града?
– Както знаете, от 1 август влиза новият образователен закон. Имаме разбирането от цялата педагогическа общност, че те ще са хората, които ще въведат този закон в действие. Хубавото е, че в общината има много компетентни и директори на училища и градини, и учители. Разбира се, има и някои неясноти, но за тях ще питаме и се надявам, че до края на годината ще имаме и добри, и лоши практики, за да можем да се напаснем към изискванията на Закона по най-добрия начин.
Министерството на земеделието и храните прехвърли към нас 4 професионални гимназии. Това беше направено, за да има време за прехвърляне на сградния фонд и активите, да се направи синхронизация между счетоводствата. За съжаление, тези гимназии са в окаяно състояние по отношение броя ученици. Да, ще имаме нелеката задача да направим някакво преструктуриране. Това, смятаме, ще е добре за учениците, защото ще получат по-добри условия, а и ще намали разходите по издръжката. Стои въпросът къде ще се провеждат практиките, сигурно ще изникнат и други. Но решенията ще ги вземем заедно с всички, пред които стои този проблем. Ще направим голямо обсъждане и няма да предприемем нищо прибързано.
– Населението на Плевен намалява, но едва ли намаляват социалните проблеми. Справя ли се местната власт с тях? На какъв етап са плановете за евентуално преместване на Дома за стари хора от Бохот в Плевен, за изграждането на нови заведения от този тип? Нуждае ли се от разширяване дейността на Домашния социален патронаж и има ли възможност за това?
– Най-много са в приемния ми ден хората, които искат помощи. Така е. Когато имаме слаба социална система, когато пенсионните ни фондове не са добре, когато пенсиите са ниски, най-големите проблеми идват при хората от третата възраст. За съжаление, обаче, една идея, която е имало и предишното кметско ръководство – за превръщането на затвореното училище „Марин Дринов” в социален център, няма да може да се осъществи. Замисълът беше там, в една сграда, да се съберат социалният патронаж, който да стане нещо повече от кухня, с Дневния център за възрастни с увреждания, Център за социална рехабилитация и интеграция и да се разкрият допълнителни места. Но Управлявашият орган реши, че това е недопустима дейност и ние тръгнахме да търсим други възможности през оперативната програма. Спрели сме се на две петна в жк „Дружба”, на които да изградим центрове за деца от улицата, на стойност 2 750 000 лева. Това, обаче, ще стане по-нататък. Неслучайно казах, че до 2018 г. ще внесем 3 от петте проекта. За след 2018 г. оставяме театъра – ремонтът на сградата му е за 5.8 милиона, и социалният проект. Тези домове не са най-желаната услуга, която искаме да предлагаме. Идеи като нашата за „Марин Дринов” има и в други градове, там също има недоволство, брожения и всички се надяваме да се водят разговори с Управляващия орган и този комплекс от дейности да стане допустим, така че, когато можем, да изменим своите планове.
Относно Дома за стари хора в Бохот. Знаете, че Дома за деца „Детелина” отива към закриване. В Бохот имаме 55 места, които са крайно недостатъчни. Населението застарява. Проблемите с изоставени възрастни хора стават все повече. Ето, само за 3 месеца имаме 4 случая с хора, които изоставят родителите си! Възрастен човек попада в лечебно заведение, идват негови роднини и не го припознават. Те стават „въздушни”. Засега Общината се справя в такива ситуации, но ако стане по-масово? Дори да се премести Домът от Бохот в Плевен, да речем в сградата на „Детелина”, бройките по делегиран държавен бюджет пак ще са 55. Идеята ни е да запазим Дома в Бохот, а тук да направим друг дом, примерно за възрастни хора с някакви увреждания. Но най-вероятно ще трябва да търсим финансиране през собствения ни бюджет и вече правим разчети за това.
Плевен е сред общините с най-много социални дейности – над 20. Стремим се с малкото средства, с които разполагаме, да правим максималното.
А най-радващото е, че хората стават все по-активни, критикуват, подават сигнали, предлагат идеи. Това е и нашата цел – да провокираме пробуждането на гражданското общество. Само тогава, когато всеки направи по нещо и то се вписва в нашите усилия, ще постигнем много повече.
Очаквайте в събота (25.06.), в Kmeta.bg, блиц интервю със Стефан Милев
