Силвия Врачовска е магистър по Библиотечен мениджмънт и директор на Регионална библиотеката „Христо Ботев” – Враца от 2009 г. Участва в разработването на проекти по национални и международни програми. Инициатор и организатор на професионални форуми, кръгли маси, конференции, срещи с автори, изложби, програми за насърчаване на четенето сред младите. Член на Българска библиотечно-информационна асоциация от 2003 година. Носител на „Награда на кмета“ на Община Враца в системата на народната просвета и в областта на културата за 2012 г.
– Г-жо Врачовска, Регионална библиотека „Христо Ботев“ изненада своите читатели с десетки инициативи през „културния“ месец май. Кои бяха най-атрактивните и каква идея стоеше зад тях?
– По традиция месец май е наситен със събития и Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца не изневери на своите читатели и приятели с няколко интересни инициативи. Включихме се в дванадесетата Национална библиотечна седмица с представяне на българския автор Георги Бърдаров и разтърсващия му роман „Аз още броя дните”. Също така връчихме наградите за „Най-добра библиотека”, „Най-добър библиотекар”, „Подкрепа за библиотека” през 2016 г. и организирахме кампанията Дни на отворените врати, която продължи от 12 до 20 май.
Освен като най-продължителната, тази кампанията се оказа и най-атрактивната за нашите потребители. През тези 7 дни в отделите на библиотеката влязоха около 500 посетители от всички възрастови групи – от най-малките ни читатели в детските градини до студентите от врачанския филиал на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Част от гостите пожелаха да се включат и в инициативата „Библиотекар за един ден”. Те имаха възможността да влязат да обслужват и консултират читатели, да правят регистрации или да четат приказки на децата.
Библиотеката винаги и била и ще продължава да бъде мястото за лесен, богат и достоверен достъп до информация.
При нас всички са добре дошли. Зад всяка инициатива стои само нашата мисия – да подхранваме желанието за търсене на знания, да помогнем младите хора да обогатят общата си култура, да разполагат с познанията си и да преодоляват трудностите в ежедневието без помощта на интернет-търсачките.
– Наградихте най-добрите библиотеки и библиотечни служители в област Враца. На какви критерии подчинихте избора си и какъв е профилът на успешния съвременен библиотекар?
– За трета поредна година в деня на професионалния ни празник – 11 май, връчихме наградите за „Най-добра библиотека”, „Най-добър библиотекар”, „Подкрепа за библиотека” през 2016 г. Конкурсът се организира от библиотеката и регионално дружество на Българска библиотечна асоциация – секция Враца. С връчването на тези награди изказваме признанието си за професионализма и добрите практики на колегите от област Враца. Критериите, по които се водихме, за да изберем победителите бяха – постижения в реализацията на мисията на библиотеките и принос за издигане на престижа им, високи стандарти и качество на библиотечното обслужване, инициирани събития, насочени към насърчаване на четенето, дейности в посока подобряване качеството на живот в общността и предлагането на иновативни библиотечни услуги на потребители. Не на последно място, оценихме и работата им по проекти с обществена значимост.
Когато обобщим всички тези критерии всъщност получаваме и профила, който трябва да притежава съвременния библиотекар. Ако в миналото библиотеките са приемани като тихи мета, който съхранява книги, а зад рафтовете се крият сърдити служители, то днес библиотечно-информационният специалист е и библиотекар и психолог, и мениджър, и педагог, и артист, и дизайнер, и водач в безкрая на глобалната мрежа. И най-важното – влюбен в професията си.
– Приключи ли вече проектът „Смарт-Либ – Комуникационен център в библиотеката“, който целеше да въведе възрастни хора в употребата на съвременни информационни технологии и мобилни устройства? Промени ли се животът на участвалите в инициативата баби и дядовци?
– Да, проектът приключи в край на април и да – „Смарт-Либ” може да променя животи. В периода ноември 2016 г. – март 2017 г., в рамките на проекта, Регионална библиотека „Христо Ботев” – Враца обучи 96 граждани на възраст над 55 години за работа с мобилни устройства и приложения. Чрез реализирането му успяхме да повишим качеството им на живот и тяхната информационна изолация, както и да подготвим тази група потребители за услугите на електронното управление.
В резултат на нашата работа е създаден комуникационен център в библиотеката с достъп до мобилни устройства и приложения. Оборудван с таблети, смартфони и електронни четци. Идеята ни е обученията да продължат. Търсим вариант това да се случи чрез един от мобилните оператори, за да може проектът да се мултиплицира и в останалите общини на територията на област Враца. Необходими са ни и доброволци, с помощта на които да се провеждат обученията за работа с мобилни устройства и приложения на хора над 55 години.
Причината е, че библиотеката няма достатъчно човешки ресурс за провеждане на обучението, тъй като е необходима индивидуална работа с всеки потребител. Предложението ще бъде насочено предимно към младежи над 18-годишна възраст, които могат да работят добре с новите технологии. Обученията ще се провеждат два пъти в седмицата, в рамките на 90 минути, при събрана група от минимум 10 човека.
Регионална библиотека вече разполага и с първите си електронни книги, които получихме като подарък от евродепутата Владимир Уручев.
– Стана традиция да срещате почти ежеседмично вашите читатели с десетки популярни български автори и общественици. Каква емоция носи това начинание?
– Всеки автор, както и всеки човек, носят своята индивидуалност. Усещаното по време на всяко представяне е различно и това зависи най-вече от книгата, която се презентира. Без значение обаче дали тя е романтична любовна история, драматичен разказ за ужаса на войната, фантастика, мистерия или психотрилър – винаги разговорът между автор и читател действа вдъхновяващо на всички присъстващи. Придава смисъл на всичко, което правим и ние библиотекарите, и съвременните български автори, и хората, които не се отказват от писаното слово – негово величество читателят.
– В навечерието на 24 май къде е мястото на книгата и библиотеката в живота на съвременния българин? Достатъчно близки ли са те, или ги разделя технологичната революция?
– Книгата и библиотеката винаги са били и ще бъдат част от живота на българите. Библиотеките са достатъчно гъвкави структури, които толкова бързо и лесно могат да се приспособяват към нагласите и желанията на потребители си, че да успеят да се превърнат в привлекателни места за деца, младежи и всички четящи хора.
Последната инициатива на Регионална библиотека е проучване сред тийнейджърите за читателските им предпочитания. Анкетирането на читателите ни е в изпълнение на насоките на ИФЛА и ЮНЕСКО за развитие на обществените библиотеки за включване на потребителите в процеса на развитие на библиотечните услуги. Чрез проучването ще се изясни от какви услуги и инициативи се нуждаят. Анкетната карта вече се разпространява сред всички наши читатели на възраст от 14 до 18 години и училищата в града. Целта ни е да разберем какво е тяхно виждане за модерната библиотека, как биха искали да изглежда и какви книги биха искали да открият в нея.
Правим всичко това, защото мнението на нашите читатели е важно за нас. Защото библиотеките съществуват, за да бъдат мост между книгите и хората. Защото нито една технология не може да замени шумоленето на хартията. И днес, в навечерието на 24 май, наша грижа е да си обещаем, че ще продължим да пазим знанието, писаното слово и българщината. Защото духът на града е библиотеката.
