Мартина Вачкова е сред любимите български актриси. Родена е през 1959 г. в София. Дъщеря е на известния актьор Григор Вачков. Завършва Техникум по фотография (1978), а после актьорско майсторство при проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстю Сарафов“ (1978 – 1982). Работи в Драматично-куклен театър „Константин Величков“ Пазарджик (1982 – 1985) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ София от 1985. На свободна практика участва в постановки на Народния театър и Театрална работилница „Сфумато“ от 1992. Стана любимка на народа през 90-те години с телевизионните предавания „Ку-ку“ и „Каналето“. В момента е сред звездите в хитовия сериал на Нова тв "Откраднат живот".
По повод Празника на София – 17 септември, тя разказа спомени за любимите си места в столицата и нещата, които трябва да се променят в града.
– Г-жо Вачкова, какво е София за вас?
– Моят град.
– Какви са спомените ви?
– Харесвам София повече от моето детство. Мисля, че тогава имаше повече романтика – уханието, миризмите в града. Красивите сгради, които не бяха толкова разрушени, не бяха така надраскани. Моята любима улица е „Цар Иван Шишман“, на която съм израснала. Всеки квартал имаше своята фурна. Помня уханието на градската фурна под нас, където хората си носеха манджата – баница, питка, козунак, гювеч, боб… Всеки си сваляше тавата в тази фурна и там се готвеше това, което ще се яде в къщите на хората. Нямаше защо да палиш печката, след като отдолу през нощта фурната е подгряна. Помня тези неща. Помня ръчния хляб – малко по-надолу по „Шишман“. Помня как си играехме на улицата на "дама". Спокойствието, което имахме в този град, чистотата – всеки чистеше не само дома си, но и пред входа си. Имам сантимент към това време. Градинката на църквата „Свети Седмочисленици“, в която аз съм проходила, цветята… Виждам усилията на нашия кмет, виждам усилията да се превърне в един приветлив град отново. Но това, което беше съсипвано и погубвано години наред, не може да се възстанови. Любимите ми стари сгради се рушат – излюпени, с потрошени прозорци и храсталаци, поникнали между тях. Това ме натъжава.
– Как изглежда сега София?
– Аз живея във времето си тук и сега. Тенденцията с високите сгради изобщо не ме радва. Не може към Витоша да се строят големи сгради. Не ми харесват всички тези огромни постройки. Не мога да си представя това, което се случва вътре в тях. На моята улица изникнаха чудовищни места. Това не е моята София. Моята София е улиците „Шишман“, „Ангел Кънчев“, „Иван Вазов“. Аз обичам старата част на столицата, и когато тя започне да живее и да се обновява, тогава ще се чувствам щастлива.
– Кое е любимото ви място?
– Имам сантимент към „Шишман“. Много харесвам духа в градинката пред Народния театър. Тази пъстра гама, това събиране от много възрастни до много млади хора. Харесва ми градинката на „Кристал“ – пак с това събиране на младите. Но това трябва да случва в цяло голямо каре или карета, в обособен квартал, а не просто по улиците, по тротоарите и тревните площи. Разбира се и в тях. Но трябва да има такъв младежки квартал. Толкова креативни, млади хора с идеи има, толкова хубави галерии има с пространство за съвременно изкуство. Иска ми се да са събрани в един такъв артистичен квартал. Това, което е в Ню Йорк – Гринуич вилидж, това, което беше Маре в Париж или в Пинкс род Лондон. За такова пространство за изкуство, за музика си мечтая.
– Интересуват ли се от изкуство столичани?
– Разбира се. Театралните зали са пълни, галериите – също. Вчера вечерта се откри една невероятна изложба в Софийска градска галерия, в галерия „Нюанси“ пък има една прекрасна изложба на Лика Янко. Има такъв избор за места за посещение, ако имаш културен глад за изкуство. Толкова много неща се случват, но не са така центрирани. Ако бяха в един квартал, то това ще е най-хубавото място в София.
– Как виждате София след 10 години?
– Искам да е една много добра комбинация между новото, съвременното и старото. Не може да се строи ново като се руши старото. То трябва да е вплетено в този град. Кой е този европейски град, който се лишава от старините си? Надявам се на такава политика – съвременен град с почит и уважение към старото.
– Какво трябва да се промени в столицата?
– Изисква се политика – да се дава път и място за изяви и те да имат свое пространство. Личностите ги има, артефактите ги има, нужно е едно единно общо пространство. Няма да спра да давам пример с „Капана“ в Пловдив – любим мой град. Това, което се случва там е това, което дава лицето на един град. Виждам ги как се щурат цяло лято чужденците. Търсят да намерят местата, на които се случват интересните неща, вкусните храни, хубавата музика. Ето, Пловдив го направи. Това чакам и искам да видя да се случи и в София. И вярвайте ми, не просто седя и чакам. Около мен сме хора съмишленици, които си мечтаем и си говорим за това къде и как могат да се случват тези неща. Само че тези, които имат властта и отговарят за архитектурния облик на града ни виждате какво правят – вместо да организират силите си, да се вслушат в идеите на младите креативни хора, те строят тези огромни грозни сгради.
