The Guardian нарича Харуки Мураками „един от най-големите съвременни романисти“. Първият му роман, „Чуй вятърът как пее“ излиза през 1979 г. и веднага му спечелва престижно отличие в родната му страна. Днес Мураками живее в САЩ. Книгите му се превеждат по цял свят. Всяка от тях се продава в над 2 млн. копия. Това го превръща в най-популярния автор от Страната на изгряващото слънце.
Мураками е роден на 12 януари 1949 г. в Киото, Япония. Въпреки че е роден в Киото, прекарва по-голямата част от младостта си в Кобе. Баща му е будистки свещеник. Майка му е дъщеря на търговец от Осака. И двамата са преподавали японска литература. Мураками обаче винаги се е интересувал повече от американската литература, на което се дължи неговият „западен“ стил на писане, отличаващ го на фона на основните японски литературни течения.
Учи театрално изкуство в Университета Васеда в Токио, където се среща с бъдещата си жена, Йоко. За да се издържа, работи в музикален магазин за плочи. След като завършва следването си, отваря джаз бар „Peter Cat“ в Токио и е негов собственик в периода 1974 – 1982. Много от романите му съдържат музикални теми, особено "Танцувай, танцувай, танцувай" и "Норвежка гора". Мураками започва да пише проза на 29-годишна възраст. Както самият той разказва, вдъхновението за написването на първия му роман "Чуй как пее вятърът" (1979) идва съвсем неочаквано по време на бейзболен мач. Мураками работи над него няколко месеца. Романът е публикуван през 1979 г. и през същата година Мураками получава литературната награда Гундзо (Gunzou Shinjin Sho). В това първо негово произведение вече се долавят основните елементи на бъдещото му творчество: западен стил, хумор и мъчителна носталгия. След известно време той затваря джаз-бара.
Първоначалният успех го окуражава и той продължава да пише. Една година по-късно публикува продължението „Флипер, 1973“ (1973).
През 1982 г. публикува "Преследване на дива овца", роман със своеобразен накъсан сюжет и с оригинални магически елементи. С него Мураками печели литературната награда Нома (Noma Bungei Shinjin Sho). Тези романи съставят „Трилогията на Плъха“ (и в трите присъства един и същ разказвач, наричан „Плъхът“). През 1985 г. Мураками публикува Страна на чудесата за непукисти и краят на света, съноподобно фентъзи, в което магическите елементи нарастват.
Той постига най-големия си успех и признание в Япония през 1987 г. с излизането на "Норвежка гора". Продават се милиони екземпляри от книгата сред японската младеж, която прави от Мураками свой идол. През 1986 г. Мураками напуска Япония и пътува из Европа. През януари 1991 г. се премества в Америка и работи в Принстънския университет. В този период написва "Танцувай, танцувай, танцувай" и "На юг от границата, на запад от слънцето". През 1999 г. излиза "Спутник, моя любов", а през 2002 "Кафка на плажа".
Издателство Шиничоша публикува в Япония най-обемния роман на Маруками – "1Q84" – на 29 май 2009 г. 1Q84 се произнася като 'ichi kyū hachi yon', което е също като 1984, и 9 също се произнася 'kyū' на японски.
Ето и някои от вдъхновяващите мисли на Мураками:
"Когато излезеш от бурята, няма да бъдеш същия човек, който беше, преди да влезеш. Точно за това е самата буря".
"Aко четеш книгата, която всички четат, ще мислиш само това, което всички мислят".
"Сърцата на хората са като дълбоки кладенци. Никой не знае какво има на дъното им. Можеш само да предполагаш по това, което от време на време излиза на повърхността".
"За съжаление часовникът тиктака, часовете се изнизват. Миналото се увеличава, бъдещето се смалява. Възможностите стават все по-малко, съжаленията – все повече".
"Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор".
"Изгубени възможности, пропилени шансове, чувства, които никога няма да се върнат. Всичко това е част от усещането да си жив".
"Каквото и да търсиш, няма да дойде във формата, в която го очакваш".
"Спомените на хората са горивото, което те изгарят, да са останат живи".
"Ако не можеш да го разбереш без обяснения, няма да го разбереш и с обяснения".
"За каквото и да мечтая, колкото и далече да отидат, хората не могат да бъдат друго, освен себе си".
"Случайните срещи ни карат да продължаваме напред".
"Най-важното, което научаваме в училище, е, че най-важните неща не се научават там".
"Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари".
14. В живота има неща, които можеш да правиш единствено сам, и неща, които можеш да правиш единствено с някой друг. Важното е да умееш да ги съчетаваш.
15. Да приемаш нещата твърде насериозно е сериозна загуба на време.
