Днес отбелязваме 137-годишнината от Освобождението на България от турско робство. На Националния празник на страната ще има чествания във всички градове, както и на паметното място – връх Шипка.
През 1878 г. Руско-турската освободителна война е към своя край. Османските сили са разгромени, а императорските войски на Русия маршируват към Цариград, припомнят от bulgarianhistory.org. Високата порта неколкократно се опитва да възпре руснаците – чрез военни и дипломатически действия и дори търси намесата на западните сили. Действията на османците обаче не дават резултат. След превземането на Одринската крепост руските войски се оказват застрашително близо до вражеската столица и султанът е принуден да се съгласи на предложеното примирие. В Одринския протокол фигурират исканията на победителите – автономия за освободената България и независимост за сърбите и черногорците.
На 3 март 1878г. в малкото селце Сан Стефано (дн. Йешилкьой), разположено на 12 км от Истанбул, е подписан мирният договор между Русия и нейните съюзници Румъния, Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга. Санстефанският мирен договор е предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили.
Териториите на освободена България са съгласувани с големия обхват на Българската екзархия. Всички поробени българи са обединени в една държава с внушителни размери, която само след няколко години ще се превърне в блян за много от българските държавници. Освободена България се разпростира във Видинско, Врачанско, Търновско, Русенско, Силистренско, Варненско, Софийско, Пиротско и Вранско в Поморавието, обхваща почти цяла Македония, части от Косово и Албания, Източна Тракия и Южна Добруджа. Новата държава е със статут на автономно княжество и трябва да се ръководи от монарх.
Договорът определя истинските граници на България – такива, каквито трябва да бъдат, според етническия състав на населението. В действителност от Петербург са се опитали да прокарат изцяло своя интерес, но той в случая е бил съгласуван с българския. Фактите обаче са безспорни – в огромните територии дадени на освободената държава са живели предимно българи.
Датата на националния ни празник е символ не само на освободена, но и на обединена България. Символ на една силна нация с огромен потенциал, способна да играе основна роля в европейската и световната политика. Такава е истината зад символа „3-ти март“. Щастието на подписания договор, уви, трае кратко. Великите сили, начело с Великобритания и Австро-Унгария, веднага отричат сключения от Русия мир. Те настояват за налагане на промени в почти всички клаузи на договора.
По случай Националния празник на България, ще бъде осигурен безплатен достъп до общинските музеи и галерии, предава „Дарик“. Софийската градска художествена галерия, галерия-музей „Дечко Узунов”, музеят под базиликата „Св.София”, музей „Врана” и столичният зоопарк ще отворят врати безплатно за гражданите и гостите на столицата.
Честванията на Националния празник налагат някои ограничения в движението в столицата. Забранява се влизането на пътни превозни средства в двете посоки, престоят и паркирането по ул. „Аксаков”, между ул. „Г.С.Раковски” и ул. „Дякон Игнатий”. От 08.00 часа до 12.30 часа важи същата забрана за автомобили по ул. „Оборище”, между бул. „Васил Левски” и ул. „Г.С. Раковски”, по ул. „Московска” между бул. „Васил Левски” и ул. „Г.С. Раковски”, по ул. „11-ти август” между бул. „Княз Ал. Дондуков” и пл. „Св. Ал. Невски”, както и всички съседни централни улици.
До приключване на тържествените чествания се забранява влизането на пътни превозни средства по бул. „Цар Освободител”, между ул. „15-ти ноември” и ул. „Г.С.Раковски”, само при необходимост и по преценка на отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Столична дирекция на вътрешните работи осигурява охрана, постове за контрол и регулиране на движението на възловите кръстовища.
Честит национален празник, българи!
