Днес се навършват 137 години от Освобождението на България от турско робство. По този повод, екипът на Kmeta.bg реши да потърси за интервю кмета на Радомир Пламен Алексиев. Защо се спряхме на него и с какво градът допринася за запазването на родните традиции, ще разберем в следващите редове.
– Г-н Алексиев, какво е за вас 3-ти март?
– Този ден е нашата национална идентичност! Подвигът на опълченските ни дружини е нашата гордост! Това е ден, за който аз и моите съграждани отдавна се подготвяме. Националният празник на България е изключително ценен и специален за Радомир. За мен, в историята на родината ни, това е датата, която има най-голяма тежест и към която трябва да се подхожда с най-голямо уважение. Хората безспорно почитат 3-ти март, но тази тържественост, която трябва да го съпътства отсъства в национален мащаб. За съжаление и на повечето останали празници се забелязва същото. В Радомир сме си поставили цел, с тържествата, които организираме да променим това. Днес ще открием изложба, която е свързана с железниците и Никола Корчев, който е нашият символ! Предполагам че повечето хора знаят, че той е последният знаменосец на Самарското знаме. В същото време, опълченецът от радомирското село Горна Диканя е бил и един от първите машинисти на локомитив Русе – Бяла – първата ЖП отсечка в историята на България.
– Бихте ли ни разказали повече за Никола Корчев?
– Датата е 31 юли 1877 г – войната за Освобождението на България е в разгара си. В Стара Загора се води ожесточена борба за Самарското знаме. Загиват последователно четирима от хората, които са го носили. Знамето обаче е спасено от Никола Корчев след страховит ръкопашен бой. Той с невероятна храброст, воля и сила на духа се добира до Самарското знаме, откъсва го от дръжката и го предава на друг опълченец, за да не бъде пленено от турците. В последствие е награден с Войнишки кръст „За храброст“.
– Има ли паметник на Никола Корчев в Радомир?
– Да, преди две години открихме официално негов бюст-паметник, който бе подарен от наследниците му. Това че Никола Корчев е родом от нашия край е изключителна чест за нас и винаги го включваме в националните тържества. Самарското знаме, което той е носил, е символ , труден за описване с думи. Човек трябва да го види, за да го оцени, усети… Знамето е огромно! Размерите са му 1.90 на 1.85 см. Това е единственото знаме в историята на България, наградено с Орден „За храброст“. Ушито е от монахини от град Самара (Русия). Там е имало българска колония. Дарено е на родното ни опълчение по време на Руско-турско освободителната война, с което на практика го легитимира. Българското опълчение е изиграло съществена роля за Освобождението на България. Много малко хора отделят внимание върху това, но истината е такава.
– Патриоти ли са днешните жители на града?
– Със сигурност! Любовта към Родината за нас е традиция, която се предава от поколение на поколение. Хората са горди, че в Радомир е имал и има арка, посветена на Самарското знаме. След войната, то се донася в градските казарми, които са бивши турски такива. След това се образуват доброволческите отряди и до 1882 година националната светиня стои на съхранение именно в казармата в Радомир. По това време, по искане на тогавашния кмет, Княза дава заповед да бъде изградена триумфалната арка, която е в чест на победата. Така че радомирци си спомнят старата арка и нашата амбиция е да я възстановим. Трябва да уточня, че и сега имаме такава. Тя е с по-модерен вид. Стои на входа на града, където има и паметна плоча на всички наши опълченци.
– Кои са неотложните за решаване проблеми на Радомир?
– Ние сме е един от градовете, които пострадаха най-много при силното земетресение през 2012 година. Но понеже сме куражлии, много много не го изтъквахме… В следствие на труса, повечето улици в града пропаднаха. Затова, най-важното сега за нас е да изградим нова водопроводна и канализационна мрежа. Сегашната е много стара, изграждана е три пъти и пак не съответства на нормите за опазване на околната среда. Това ни е главната грижа.
Другият основен проблем е свързан с обновяването на съществуващите панелни блокове. Те са още от времето на завода за тежко машиностроене „Червена могила“. Когато се е строил, много хора са дошли в Радомир, за да работят в него. Било е предвидено тук да пристигнат 20 хил. души, което е било далеч повече от цялото население на Радомир тогава. След като са преставали да работят в завода, работниците напускали панелните блокове и както знаете – нещо което не се стопанисва добива трагичен и ужасен вид.
– Обмисляте ли тогава да кандидатствате по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради?
– Да, но не е толкова лесно. Повечето хора вече не са в Радомир, а пък са собственици. Проблемът е, че трябва да убеждаваме заводите за машиностроене да си дадат съгласието за тяхната собственост, което би следвало да не е такъв проблем, но срещаме един отпор, който показва че санирането явно не ги вълнува, което е жалко.
– Как може да задържите младите хора в града?
– Първо – с изключителното ни географско положение. Знаете че през Радомир минават автомагистрала „Струма“ , много пътища, а също така и ЖП линии за Кулата и Гюешево.
На 25-ти и 26-ти февруари в Разлог се проведе Регионален съвет за развитие, на който аз съм зам.-председател в момента за срок от 6 месеца. В него участваха три фирми от Радомир, които имат иновационна практика и политика в производството. От направената от тях презентация стана ясно, че в тях работят не малко млади хора. В момента са 400, като амбицията е да станат 620.
Силно се надяваме да започне работа летище “София-Запад” край село Кондорфей, където също ще бъдат осигурени не малко работни места. Моите наблюдения са, че нашите фирми продължават да работят успешно и да поддържат работни места, с което се грижат за града.
– За колко време се стига от Радомир до София?
– За 45 минути с разумна скорост. Това, че столицата е толкова близо дава по-голяма възможност на младите хора – да пътуват, да учат… Наша е отговорността обаче да направим така, че те да се развиват в големия град, но да остават да живеят в Радомир и да създават семейства тук.
Хубавото е че младите хора поддържат живи традициите в Радомир. Много от нашите младежи участват в сурвакарския ни фест, както и в кукерските такива, от които редовно взимат отличия. Златната маска от ХХIV международен фестивал на маскарадните игри в Перник е поредната награда, която отива в наше село – Долни Раковец. Хубавото е, че читалищата из малките населени места пазят традициите, което със сигурност има принос за това, че все повече хора се завръщат по селата.
– Какви са вашите лични цели като кмет?
– Искам общината да се подобри технологично. Ние сме един от малкото по-големи градове в България, който не е областен център. За да променим това, сме изготвили Опорен план за изработване на Общ устройствен план и сега пак кандидатстваме за област. Правим го, защото всички областни градове в България са финансирани от държавата, а ние отделяме сами средства, за да се модернизира града. Имаме цифрово заснемане на кадастралната карта с едни територии, които дълго време бяха извън обсега на община Радомир – махала „Арбанас“ и други. Искаме да подредим града си, да има свежест, устойчивост и сигурност.
– Какво сте направили за тази цел?
– Много общини в България тепърва започват да поставят камери за наблюдение, които да осигуряват сигурност. Ние вече разполагаме с 86 такива. Също така, имаме завършена газификация в два етапа. Всички училища, детски градини и обществени сгради се отопляват на газ. Целите са ни градът да бъде обновяван непрекъснато, въпреки че е много трудно за община като нашата, която трябва да прави всичко със собствени сили.
– Приехте ли бюджета за 2015 година?
– Да, той е в размер на 12 млн. лева. Половината от тази сума са от държавни субсидии, а другата от местни приходи. Моята амбиция е всяка година да увеличаваме бюджета, въпреки че много от моите колеги смятат това за невъзможно. Ние нашият вече го качихме с 1.5 млн. Целта ми е той да стане 30 млн. лева, защото това е реалната сума, от която имаме нужда, за да инвестираме в града. Да не забравяме, че в общината има 32 население места, които имат нужда от тези пари. За съжаление, предложението за бюджет от 30 млн. лева не бе прието от комисиите на общинския съвет дори кат идея.
