Панайот Вичев Волов е деец на националреволюционното движение с псевдоним Петър Ванков. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876).
Панайот Волов е роден в късната есен на 1850 в град Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869-1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.
Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През м. август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ.
Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 г. заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на ж.п. линията Каспичан-Шумен-Ямбол. Застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След неколкомесечен престой в затвора е освободен и заминава за Румъния.
Участва в подготовката на Старозагорското въстание (1875). Определен за апостол и действа в Ловешко и Троянско.
След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти Пловдивски революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската им работа са създадени десетки частни революционни комитети. В организацията са включени много местни патриоти с голям принос в хода на въстанието. След появата на противоречия в ръководството, проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Георги Бенковски. Панайот Волов е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище и взема дейно участие в него.
При избухване на въстанието е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура и др. Оказва помощ на въстаниците. След разгрома на въстанието се отправя към Румъния заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. След предателство е ранен и при опит да преплува буйните води на река Янтра на 26 май 1876 г. край град Бяла, Русенско, се удавя.
Родната къща на великия българин в град Шумен е музей.
Източник: actualno.com
Източник: actualno.com
