В Северозапада Гергьовден е празник с богато и интересно съдържание, пишат местни етнографи. Той води началото си от древен езически празник, свързан с първото издояване на овцете. Тръгнал от това действие, той прераснал в празник на земеделците и скотовъдите. Днес е всеобщ празник, който повдига настроението и самочувствието, отдавайки почит на светеца Георги Победоносец. Но покровителят на войниците и символ на храбростта Георги в гръцкия си произход означава точно това – земеделец.
На Гергьовден много селски работи се правят за първи път през годината. За първи път се завардват ливадите, за да не бъдат тъпкани преди косенето, за първи път добитъкът се изкарва на паша, за първи път се издояват овцете, за първи път се яде агнешко, за първи път „зимъшните” невести месят хляб в нощвите и т.н. За първи път се наемат и пастирите, които помагат в домашното стопанство до Димитровден, когато им се плаща за извършената работа.
Някога на този ден момци и моми ставали рано, за да наберат из полето зеленина, цветя и билки. Непременно търсили цветето гергевка, от което увивали венец около врата на първото мъжко агне, нарочено за заколване и на овцата-майка. Мащерката слагали във водата, с която замесвали тестото. Такъв хляб пазел от уроки, магии и болести. В някои села водели в църква агнето и едва след молитвата на попа, го връщали и заколвали. В планинските села около Чипровци в църква носят вече опеченото агне. Ако попът не е чел молитва над тавата, то не можело да се яде. Другаде връзвали люлки, на които младите се люлеели за здраве и късмет. На този ден палели и сламата, останала от Бъдни вечер, пеели песни, с които молели свети Георги да пази нивите от градушка и суша. Ако на този ден паднел дъжд, то всички се радвали. Това означавало, че годината ще бъде плодородна.
Народът определя празника и като ден на равенството. Защото на трапезата и на богатия, и на бедния, е имало печено агне. Традицията е останала до днес – на този ден всеки се старае да осигури агнешко за трапезата си.
Именници на този ден са Георги, Гергана, Герго, Гешо, Гео, Герчо, Гецо и много други, производни от Георги.
