На 2 октомври 1916 г. поетът Димчо Дебелянов е убит на Южния фронт край Демир Хисар в хода на бушуващата вече две години Първа световна война. Той е едва на 29 години.
Роден е на 28 март 1887 г. в Копривщица. Дебелянов е последното, шесто дете на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина. През 1896 г. след смъртта на бащата семейството се премества в Пловдив и Димчо учи в мъжката гимназия “Александър I”, където пише първите си стихотворения. През 1904 г. семейството пак се преселва, този път в София. Първите поетични творби на Дебелянов са поместени през 1906 г. на страниците на сп. “Съвременност”. През следващите години той сътрудничи на “Българска сбирка”, “Съвременник”, “Нов път”, “Оса” и др., а в хумористичните издания печата сатирични творби с псевдонимите Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и др.
През 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, а от следващата започва да учи литература в Историко-филологическия, но следва само две години. В края на октомври 1912 г. влиза в казармата и служи в 22-ри пехотен тракийски полк, базиран в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29 януари 1916 г. е изпратен на фронта, след като няколко месеца по-рано България е влязла в Първата световна война на страната на Централните сили. Загива в сражение близо до Демир Хисар като командир на рота. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демир Хисар.
През 1931 г. по инициатива на литературния кръг “Живо слово”, костите му са пренесени в родната му Копривщица. Родната му къща е реставрирана и през 1958 г. и е превърната в музей.
