На 30 август 1907 година е открит един от най-прочутите монументи в София – паметникът на Цар Освободител. Той е разположен на площад „Народно събрание”, с лице към българския парламент. Паметникът е създаден във връзка с освобождението на България от османско владичество. Самият монумент представлява фигурата на руския император Александър II. Изработката на паметника е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки, а техническото изпълнение е дело на българския инженер – Христо Станишев.
Идеята за изграждане на паметник на освобождението се появява още през 1892 година. Тогава по време на втория конгрес на поборническо-опълченския корпус се взима решение за сформирането на инициативен комитет. Той има две основни задачи за изпълнение. Първата е да събере средства за изграждането на паметник в чест на руския император Александър II. Втората задача е да построи дом за ветераните от Руско-турската война и Априлското въстание. Председател на инициативния комитет става Стоян Заимов, а за почетен председател е избран княз Фердинанд. След своето учредяване, инициативният комитет прави различни проучвания и установява, че изработката на паметника ще струва около 350 хиляди франка. Една част от парите се даряват от княз Фердинанд и действащото 10-то Народно събрание, а останалите средства се събират от различни обществени организации и закупуването на специална емитирана пощенска марка с лика на император Александър II. Така се стига до 1900 година, когато се обявява конкурс за проект на паметника. В него взимат участие 90 скулптора от 15 различни държави.
Проектите на кандидатите от конкурса са представени в България през месец септември 1900 година. Тогава се учредява специално жури, което ще избере победител. В състава на комисията влизат проф. Антонен Мерсие от Франция, проф. Еторе Ферари от Италия, проф. Роберт Бах от Русия, както и българските художници Иван Мърквичка, Антон Митов и Петко Клисуров. След поредица от оспорвани дебати, първото място е отредено за флорентинския скулптор Арналдо Дзоки. На 23 април 1901 година започва изграждането на паметника. Работата по него отнема близо 2 години. Монументът представлява конна фигура на руския император Александър II. Самият паметник е висок около 4,5 метра, но е поставен върху постамент от черен гранит и общата височина става 12 метра. В релефа на паметника са сложени портретите на над 30 герои от войната. Сред изобразените лица се открояват генерал Гурко, генерал Скобелев, граф Игнатиев и други. Освен това в релефа са изрисувани три важни събития от българската история – битката при Стара Загора от Руско-турската война, подписването на Санстефанския договор и сформирането на Учредителното събрание. Целият паметник е изработен от бронз, а на върха на главата на император Александър II е поставен лавров венец, подарък от румънския крал – Карол I.
Официалното откриване на паметника Цар Освободител е извършено на 30 август 1907 година. Монументът е готов още през 1903 година, но различни административни процедури забавят неговото тържествено представяне. На официалната церемония по откриването на паметника присъстват княз Фердинанд заедно със синовете си, Борис и Кирил, както и наследникът на император Александър II – княз Владимир Александрович. Днес монументът на Цар Освободител се определя като една от най-известните и посещавани забележителности в столицата.
