На 2 юни 1885 година костите на Георги Сава Раковски са пренесени от Букурещ в България – първо в софийската катедрала “Св. Неделя”,
а след това в Котел – в Мавзолея на Раковски и музей на възрожденците в града.
Георги Стойков Раковски (истинското му име е Съби Стойков Попович, преименува се на Сава Стойков Попович; известен като Георги Сава Раковски) е националреволюционер, пръв идеолог на националното революционно движение, писател, публицист, етнограф.
В началото на 40-те г. на ХІХ в. се включва в народната борба срещу политическото и духовно потисничество и се утвърждава като водеща фигура в национално-освободителното движение. Едва 20-годишен, той е един от ръководителите на Браилския бунт от 1842 г. и затова получава първата си смъртна присъда.
По време на Кримската война (1853-1856 г.) организира “тайно общество” – политическа организация за ръководство на народната борба, събира чета и с нея няколко месеца броди из Балкана. Той счита, че отхвърлянето на османското робство може да се постигне чрез общо българско въстание, което да се организира от единен център, да бъде съчетано с борбите на другите балкански народи, като се осигури подкрепата на Великите сили.
В изпълнение на разработения план за освобождение на България, той на два пъти създава и ръководи в Белград Българска военна легия. Разочарован от неуспешните опити да осигури взаимодействие с балканските страни, Раковски постепенно стига до идеята, че българският народ може да разчита само на собствени сили, за да постигне националното си освобождение. Той става идеолог на четническото движение и разработва нормативната уредба на “народните горски чети”. Умира на 9 октомври 1867 г.
