Ивайло Калфин е заместник министър-председател по демографската и социалната политика и министър на труда и социалната политика. Той е магистър по международни икономически отношения от УНСС. Избиран е четири пъти за народен представител – в 37-ото, 38-ото, 40-ото и 43-ото Народно събрание. Между 2002 и 2005 г. е секретар по икономическите въпроси на президента Георги Първанов. От 2005 до 2009 г. Калфин е зам.-министър-председател и министър на външните работи в правителството на Сергей Станишев. През 2009 – 2014 г. е депутат в Европейския парламент от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Предлагаме Ви II част от интервюто на вицепремиера пред Портала на българските общини – kmeta.bg.
– Какво става в момента с минималната работна заплата и какво предстои да се случи?
– Нека никой не се притеснява. Имаше решение на Върховния административен съд, което отмени решението на Министерския съвет. Администрацията на МС много държи да го обжалва, доколкото разбрах мотивите са изцяло по процедурата. Но така или иначе, за да не всяваме несигурност, направихме нова процедура. Затова се очаква преди да влезе в сила решението на ВАС вече да има ново решение на МС, което препотвърждава същото.
– Защо въобще беше оспорвано?
– По процедура. Синдикатите го оспорваха на основание на това, че не е имало специална точка на пленарното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество при обсъждането на минималната заплата. В същото време този въпрос беше обсъждан в комисиите на НСТС и беше разисквана минималната работа заплата в рамките на обсъждането за бюджета за 2015 г. Само от формална гледна точка може да се търси някакво основание – тя е абсолютно процедурна.
– Какво е Вашето становище по въпроса с увеличаването на минималната заплата?
– Според мен повишаването по принцип на минималните доходи увеличава търсенето и то най-вече на стоки от първа необходимост. Хората, които получават минимална заплата не спестяват, не ползват почивки в чужбина, скъпи вносни продукти и т.н. Те купуват предимно стоки от първа необходимост.
Увеличаването на минималната работна заплата и добавките към най-ниските пенсии са един от основните фактори, които обърнаха 18-месечната тенденция за дефлация в България. Вътрешният пазар малко се оживи – абсолютно недостатъчно, но по някакъв начин живна. Така че увеличаването на минималните доходи означава повече потребление, повече стимули за производителите, повече данъци за хазната. Да не давам и презокеански пример, в който се говори за рязко увеличаване на минималната работна заплата. В САЩ например искат да я направят 15 долара на час. В момента има много авторитетни учени, които доказват, че това би увеличило потенциала на американската икономика. В България, разбира се, това ще стане по-трудно. Но увеличаване на ниските доходи е благоприятно за икономиката.
– Според вас колко пари са нужни на едно семейство в България, за да живее нормално?
– Има изчисления, които са правени по въпроса. Линията на бедност е 280 лв. на човек. Ако е под толкова сумата, се смята, че човекът живее в бедност. За съжаление голяма част от семействата живеят именно на тази граница или под нея. Според КНСБ нормалният живот, без лукс, е около 580 лв. на човек. Не са обаче много хората, които получават такива доходи.
Аз затова казвам, че ниските доходи са проблем и за обществото, и за икономиката.
– Все повече чуждестранни фирми, които оперират в България, предлагат много по-добри условия за работа. Това проблем ли е?
– Аз не бих правил разделението на български и чуждестранни фирми, а по-скоро на браншови. В IT сектора, например, навсякъде има голямо търсене и няма хора. Дори има натиск да позволим внос на работна ръка в сектора – прословутите сини карти за IT специалисти. И аз подкрепям това не заради друго, а защото не можем достатъчно бързо да подготвим българи. Ето един отворен сектор. Само че като отидете в университетите, ще разберете, че всъщност няма много желаещи, които искат да запишат подобни науки или дори да станат инженери – нещо, което много ще се търси след време. Пак казвам – въпросът е в мотивацията. Няма как, когато някой излезе от училище, да разчита, че веднага ще започне да взима голямата заплата.
Има браншове, в които заплатата е много ниска. Това са професиите с ръчен труд, заплатите в туризма, строителството и други. Навсякъде ще видите, че колкото по-висока е квалификацията, толкова повече основания ще има даден работник да си уговори висока заплата. Така че отново опираме до характера на икономиката в България. Докато тя разчита на евтин труд, няма как да стане конкурентноспособна. Затова няма как да спрем млади хора, които са подготвени и обучени, да работят същата работа, която биха работили и тук, за доста по-високи заплати.
Отново ще напомня, че условията за труд се създават от икономиката, там трябва да питате министър Лукарски. Но това, което ние правим, е да се опитваме да няма злоупотреби и експлоатация на труд и също да няма сив сектор. Много хора се наемат без осигуровки и договори, заради което нямат сигурност. В тази сфера министерството върши много работа. По отношение на мотивацията – според мен там би трябвало да акцентираме най-много. Не толкова на субсидирана заетост, колкото да правим съвместни обучения за квалификация. За съжаление контингентът от 160 хил. безработни млади хора не си търси активно работа и сякаш очаква тя сама да дойде вкъщи и да ги намери.
– Все още голяма част от българите работят в Сивия сектор – какви загуби нанася това годишно на държавата и как Министерството на труда и социална политика им противодейства?
– Загубите са големи. Има няколко центъра, които мерят сивия сектор в България и показват сходни резултати, че около 1/3 от икономиката ни е на сиво. Можем да се борим с това по два начина – единият е с тоягата, а другият – с моркова. В момента работим със синдикати и работодатели да притиснем и ограничим пространството на недекларирания труд. Това нанася вреда и на редовно работещите фирми. Те губят от това, че някой друг печели конкурентни предимства, прикривайки данъци.
Вторият начин е със създаване на възможности и интерес сивите фирми да излязат на светло. Пример за това са дневните договори, които правим сега в селското стопанство. Те са по искане на земеделските производители. Според тях между 60 и 100 хил. души ще излязат на светло с тези договори. Те и сега работят, но не сключват договори, за да не си загубят социалните осигуровки или защото е много сложно. В същото време селскостопанската работа се върши – черешите се обират, розите се обират и т.н. Така че ето един начин, по който всеки има ползва от това този труд да излезе на светло.
– Все пак ние сме сайта Kmeta.bg и няма как да не Ви зададем този въпрос. Бихте ли разкрили какви са плановете и прогнозите на АБВ за идните местни избори?
– Това са първите за нас местни избори и въпросът е да сложим летвата. Амбицията ни е висока. Предстои да си планираме точно целите, но мисля, че над 30 общински кмета е добър резултат. Почти навсякъде ще кандидатстваме със собствени листи за общински съветници. Там вече ще се види колко сме популярни в отделнире региони. Но си мисля, че можем да очакваме няколкостотин съветници. Навсякъде ще работим. Местните избори имат една особеност, че там много неща зависят и от кандидатите. Най-вече в малките населени места. Хората се познават. Така че тепърва предстои да предстоим нашите кандидати. Ще акцентираме на млади и кадърни личности, които не са обременени с лош имидж, но в същото време са с опит. Някъде ще подкрепим и действащи кметове, които работят добре. Но при всички случаи се надявам да покажем една различни физиономия, така както я показваме в парламента. Много от нашите хора в Народното събрание са нови в политиката, но с авторитет в областите си – имаме двама ректори, хора, които са експерти в различни области и т.н., а досега не са били депутати.
– Какво е най-важното да се случи в общините – най-вече в най-бедните и обезлюдени такива?
– В тези общини кметовете сами не могат да се справят – трябва да им помогне държавата и то преди да е станало прекалено късно. Защото има общини, в които ме е страх, че не държавата, ами и Господ не може да помогне. Там няма хора, няма инфраструктура и трудно може да се привлекат инвеститори. Така че според мен държавата трябва да подпомогне тези региони, които имат капацитет за развитие. Земеделието и хранителната промишленост имат огромен потенциал за развитие на регионите и това би могъл един от секторите, върху които се инвестира. Ние от Министерството на труда и социалната политика правим програми, които да отварят работни места там, където работодатели няма. Сега ще направим така, че да се окаже, че хората имат какво да правят там. Но държавата трябва да е по-настоятелна.
Най-големият проблем е липсата на икономика в тези региони, които са обезлюдяващи се.
– Все пак се наблюдава тенденция все повече хора да отива от големия град на село, на какво се дължи това?
– Това можете да го видите и в Гърция. Там когато младежката безработица стигна 70% изведнъж младите хора заминаха към селата. Само че не, за да си намерят работа там, а за да се препитават. Защото на село човек живее с някакъв труд. В града ако си безработен няма какво да правиш, но на село поне ще имаш градина и ще можеш да оцелееш. Но това не е икономика, а оцеляване.
– Вие бихте ли отишли да живеете на село?
– О, да. Аз бих отишъл с удоволствие. Аз обичам градинската работа. Но се надявам да не бъда принуден да отида там, за да оцелявам.
– Вие сте изключително ангажиран човек. Как обаче успявате да почините?
– По начин, по който всеки го прави. Чета книжки, мотая се в интернет, общувам с приятели, ходя на разходки на Витоша. Натрупал съм много книги, които чакат реда си. Обичам да чета макроикономически книги, защото ми е интересно и съм се занимавал дълго с това нещо. В момента чета една книга на Джоузеф Щиглиц за ефектите от неравенствата. От нея можем да се поучим много. Защото в България огромната разлика между ниски и високи доходи води до разкъсване на едни връзки, които би трябвало да ги има и да са цели в едно съвременно общество. Не можем да се затваряме в гета и да се разделяме толкова много.
