Добри Чинтулов се е родил през месец септември 1822 г. в Сливен. Първите си 16 години прекарва в родния си град, като посещавал гръцкото училище, защото тогава не само в Сливен, но и другаде в България не е имало училище, в което да се преподава на български. Баща му е бил много беден, така че Чинтулов през 1838 г. сам се упътва за Търново, където се е учил около шест месеца, като в същото време е и слугувал. Оттам той заминава за Букурещ и се е учил на гръцки около година и половина при учителите братя Христиди, които били българи но се гърчеели. През Букурещ минава Захарий Княжески, явява на Чинтулов, че руското правителство отпуснало няколко стипендии за българите, и го съветва да отиде в Русия. Чинтулов веднага се упътва за Одеса, като за това му спомогва Димитър Диамандиев от Сливен, живущ в Браила.
Чинтулов сполучва да получи стипендия и за три години свършва в Одеса уездното (околийското) училище, което тогава се състояло от четири класа, по две годинио всеки клас. След това постъпва в семинарията, която свършва за шест години, и в 1850 г. се връща в България. От 1850 до 1858 учителствува в Сливен, след което отива в Ямбол като главен учител и учителства там до 1861 г. В 1861 г. Сливенската община повиква Чинтулов пак в Сливен, където става пак главен учител и учителствува непрекъснато до 1871 г., в която година е избран от Сливен за представител в Цариград при изработването на екзархическия устав.
Поетическото наследство на Чинтулов не е голямо – доказано е авторството му на около 20 стихотворения, сред които Къде си, вярна ти любов народна?, Стани, стани, юнак балкански, Вятър ечи, Балкан стене. Приживе е публикувал само три свои стихотворения – в „Цариградски вестник“ през 1849 година: „Стара майка се прощава със сина си“, „Китка от Балкана“, „Изпроводяк на едного българина из Одеса“.
Останалите са достигнали до нас чрез ръкописни преписи, често променяни и включвани в песнопойки от други хора без съвременниците му да знаят кой е оригиналният им автор.Въздействието на тези песни било огромно за революционизирането на българската младеж и за общия патриотичен и борчески подем на народа.
Чинтулов е участвал в първия български литературен кръг, чиито други представители са Найден Геров, Иван Богоров, Димитър Мутев, Елена Мутева,Ботьо Петков.
Автор е бил и на учебници по реторика, литература, руски език, френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и също широко са се разпространявали сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.
След завръщането си от Цариград Чинтулов учителствува пак около 3 години и после сам напуска, поради проблеми със зрението. До края на живота си получава пенсия. Умира в Сливен на 27 март 1886 г.
