Мариян Жечев, е роден през 1974 г в гр. Каварна. Завършва Стопанската академия в Свищов през 1999 г., специалност “Счетоводство и контрол”. Кмет на община Шабла от 1 ноември 2015 г.
Миналото лято общината обособи биваци по крайбрежието за любителите на дивото къмпингуване. За цена от 2 лв. на ден хората могат свободно да ползват местата за почивка, на които са поставени контейнери за отпадъци и химически тоалетни. Идеята е биваците постепенно да се обособят и като къмпинги, с каквито районът бе известен до преди двадесетина години. Мярката е опит за урегулиране на свободното къмпингуване, което не попада под юристдикцията на Закона за туризма. Миналата седмица кметът Мариян Жечев бе един от хората, които се обявиха против прибързаното решение за забрана на дивото къмпингуване. Според него, тя не е най-правилният начин за решаването на определен проблем.
Преди година община Шабла повика неволята и намери свой модел за урегулиране на дивото къмпингуване. Защо?
Водещият ни мотив беше чистотата и опазването на териториите, където се практикува то. Не сме търсили печалба. Другото, което ни води, е чистата справедливост. Всички разходи, които правим, са за сметка на нашите данъкоплатци – жителите на общината. Реално те нямат никаква полза от къмпингите и беше логично този, който се ползва от удобствата и красотите на Черноморието ни, да плати минималните разходи, които ние правим след това, за да ликвидираме последиците от това пребиваване. Било то и най-елементарно.
Защото всички казват: “да, но ние си изхвърляме отпадъците в контейнерите”, но никой не задава въпроса какво се случва оттам-нататък с тези контейнери – къде отиват и кой плаща за това.
Наистина ли всички хвърлят отпадъците си в предназначените за това съдове?
В интерес на истината, да. Малко или много, говоренето по тази тема през годините дава своя резултат. Доста се промениха навиците и ако наистина има създадени такива удобства – кошчета, контейнери – не е проблем.
Разбирам, че хората, които идват при вас на къмпинг, приемат с разбиране тази минимална такса от 2 лева на палатка?
Таксата е за 10 квадратни метра. Така е записано в решението на общинския съвет. Миналата година, когато решихме да я въведем, хората на място ни аплодираха, в момента, в който отидохме, за да им го съобщим. Този разговор не е от вчера. Къмпингуването е традиция при нас от над 30 години и няма никакъв регламент. Преди имаше – това беше възложено на кметовете по селата. Който отсядаше при тях, си плащаше една минимална такса. В годините на демокрацията тази практика изчезна. Мога да дам пример с Тюленово. Когато отиде някой да палаткува, освен че се плащаше на кмета, срещу съответната квитанция, имаше практика тези хора да знаят къде стои ключа от кметството, тъй като там се намираше единственият телефон. Ако нещо се случи през нощта, да речем, човек можеше да си отключи и да ползва телефона, за да потърси помощ.
Тогава имаше ли конкретни територии, регламентирани за къмпингуване?
Да, бяха регулирани отново в определени зони. В останалите имаше милиция и беше малко по-сериозно.
Както сте го направили и вие в момента.
Определихме 4 зони, които първо са общинска собственост или са дадени на разпореждане на общината, второ – не са чувствителни от гледна точка на екологични или други забрани. Освен това, тези зони са и посещаеми през годините. Това е много важно – хората да отидат там където искат и има установени традиции.
Какво представлява самият бивак, както вие сте го нарекли?
Нищо. Просто зона, маркирана по определен начин с табели. Има съдове за отпадъци, има химически тоалетни. На тези места специално, изискванията за къмпинг няма как да бъдат изпълнени. Те са твърде отдалечени и няма кой да инвестира в изграждането на комуникациите, които са задължителни по Закона за туризма – ток, вода, пречистване. Затова се спряхме на този вариант.
Планирате ли все пак изграждането на такива комуникации в определените от вас, или нови, зони?
Това ще се случи евентуално чак след приемането на общнския устройствен план, в който има заложени такива зони. Сред тях обаче почти няма такива, които са общинска собственост и затова все още е рано да се даде отговор на този въпрос. Намерения имаме, хубаво е нещата да са регулирани и да отговарят на доста по-високи изисквания. Отново ще направя една ретроспекция: до 90-те години на територията на Шабла имаше три такива зони за къмпинг, които отговаряха на изискванията за 3 звезди по сегашния закон – с бунгала, с райони за палатки, каравани, със спортни училища, с лятно кино, даже и с автосервиз на открито. За съжаление това нещо това вече е в историята и нещата няма как да се върнат назад. Тези три къмпинга можеха да приемат по едно и също време до 20 000 души. Те бяха на Шабла, на Крапец и на Дуранкулак.
Защо ги няма вече?
Защото бяха приватизирани и защото го няма следприватизационния контрол липсва. А бяха приватизирани с мотива, че ще продължат да съществуват и ще стават по-хубави.
Какво се случва сега с тях?
Този на Шабла – къмпинг “Добруджа”, е частен, вече мина през двама собственици, но никой нищо не разви. Намира се на едно от най-уникалните места по нашето Черноморие, пред него има 6-километрова плажна ивица, но не се развива. Историята е дълга. Става дума за първа приватизация за 500 000 долара и последваща продажба преди десетина години за 20 млн. евро.
Сериозна сума. Имало ли е конкретни инвестиционни намерения към нея?
Нищо не се случва от момента на приватизацията до сега. Бяха ликвидирани наличните бунгала и толкова.
По отношение на закона как са уредени определените от вашата община зони? Покрай Шабла има защитени територии.
Нито един от терените не попада в такива територии – дюни, защитени местности и т.н. Става дума за места с рядка дървесна растителност, които са в близост до морето и в които хората къмпингуват от много време. Преди да реализираме това решение, направихме задължителните предварителни дейности с РИОСВ и всичко е с тяхно разрешение. Минали сме през необходимите процедури.
Тази година имаме намерение да поставим противопожарни табла. Водим разговори с един от мобилните оператори за поставяне на телефони, от който ще могат да бъдат извършвани повиквания на 112.
Следите ли дебата за дивото къмпингуване, който се води през последните 10-на дни? Какъв съвет бихте дали на участниците в него, най-вече на законотворците, за урегулиране на тази дейност?
Хубавото е, че стигнахме до дебат – уличният натиск и протестите не са вариант. Добре е да стигнем и до регламент. Нашият опит може да се използва, след като работи и всички са доволни. Все пак това е целта на всеки закон – да създава правила, за да са доволни гражданите, без да има онеправдани или привилегировани страни. Свободното къмпингуване може да бъде вкарано в Закона за туризма, регламентирането на зоните и определянето на таксите да бъде възложено на общинския съвет, а МОСВ да каже в кои територии не може да има къмпинги.
Таксите трябва да ли да остават изцяло в бюджетите на общините?
Таксата трябва да бъде толкова голяма, колкото е необходимо, за да покрива разходите по дейностите, за които тя е регламентирана. Тя, сама по себе си, не може да формира печалба. Всеки, който има разход, трябва да получава съответната компенсация.
