Пламен Карталов завършва Държавната музикална академия в София. По-късно специализира оперна режисура в Германия и кинорежисура в Националната академия за театрално и филмово изкуство в София. Той създава пръв у нас впечатляващи със сценичната си интерпретация произведения от български композитори като Панчо Владигеров, Любомир Пипков, Иван Спасов, Маестро Георги Атанасов и др.
Карталов превръща пръв у нас най-големите столични площади – „Александър Батемберг” и пред храм-паметника „Св. Александър Невски”, в сцена за оперни спектакли на открито: ”Аида”, “Атила”, “Кармен”, “Княз Игор”, “Турандот” и др. През 2009 година той е инициатор и на летния фестивал „Опера в парка”, в парка на Военната академия „Г.С. Раковски“, който се вписва сред най-ярките културни прояви за столицата през летните месеци, част от културния афиш на Столичната община. През 2016 г. е седмото издание на „Опера в парка”.
Като режисьор Пламен Карталов гостува в САЩ, Египет, Австралия, Гърция, Кипър, Малта, Сърбия, Хърватска, Македония, Румъния, Полша, Чехия, Унгария, Турция, Германия, Швейцария, Бразилия и др. Заедно със световноизвестния бас Борис Христов основава Българската академия за изкуство и култура в Рим. Снего разговаряме за най-новата инициатива на Софийската опера и балет – “Опера на открито”.
-Маестро Карталов, през 1995г. за първи път в историята на оперната традиция на Бразилия, Вие режисирате на най-големите футболни стадиона в Бразилия операта „Аида“ на Джузепе Верди. Какво усещахте, докато гледахте операта пред такава огромна публика и повлия ли Ви адреналинът тогава, за да вземете решение за „Опера на открито“ пред „Александър Невски“?
-Беше неповторимо преживяване. На футболните стадиони на Сао Паоло, Кампинас (родното място на композитора Гомес, бразилския Верди), Бел Оризонте, Форталеза и Белем, когато трябва да се създаде оперна постановка като „АИДА”, това изиисква професионална дързост и отговорност.
Камерните сцени в това произведение са в основната тъкан на драмарургията. Изискват се много интимност и деликатност на взаимоотношенията при играта на максимум до трима изпълнители в огромните разстояние на сцената -около 40 метра.
Единствената монументалност се очаква при триумфалния марш – завръшането на Радамес. Тогава без съмнение са необходими огромни масовки и използването на даденостите на целия стадион е задължително.
С готовност продуцентът ми осигуряваше необходимия брой статисти, които надхвърляха понякога 120 души. Когато видях, че хилядната публика буквално изригва и е станала на крака, аплодирайки в такт при навлизане на победоносните войски на Радемес с музиката на триумфалния марш, се преносох мигновено в България. Това поведение исках да видя и в нашата публика.
Къде, освен на стадион, можех да поставя същия спектакъл? Много дълго обмислях идеята. Виждах възможностите само на площад „Батнберг” пред Мавзолея. Действието в последната картина в операта се развива в гробница. Като такава, Мавзолеят се превърна в естествен декор.
-Има ли специфики в акьорското поведение при операта на открито, които не съществуват в играта на закрито (като оставим на страна чисто техническите въпроси)? Какви са те?
-Както вокалния образ при пеенето, така и актьорското майсторство на всеки артист е равностойно и жизненоважно изразно средство, независимо дали е пред филмовата камера, в оперната зала или на открито. При всички условия обаче, драмата на характера или ситуацията трябва да бъде изведени максимално въздействащо.
Естествено, големите разстояния, които са приоритет само при откритите пространства, носят своята специфика за уедрени форми на портретуването на сцените. Винаги много внимавам да не се загуби детайлът, който понякога може да не се забележи заради задължителната монументалност на сценичните форми, декора, големите обеми на въздействащи много силно хиперболи от значими сценографски елементи и масовки.
-Кое е най-голямото предизвикателство пред режисьора при поставянето на спектакъл на открито?
-Съвсем други са емоцията и подготовката, както в самия процес на измисляне, на маса или на терен при създаване и претворяване в действие на концепцията, но така също и при срещата с публиката, когато постановката се поема от погледа и възприятието на зрителя.
За мен, най-важният компонент е избора на мястото, което да е винаги в хомогенен синхрон с драматургията на произведението, на което се дава нов сценичен живот. Именно претворяването на мястото в оперно действие въвлича в откровен диалог публиката и я потапя неусетно в изразните средства, магичното внушение и въздействие на изкуството на операта на открито.
-Каква е стойността на проекта „Опера на открито“ пред „Александър Невски“?
-Трудно е да се каже, защото използваме много готови материали и елементи, вградени по съвсем нов начин в сценографията. А рискът и трудът от подготовката, поемането на отговорностите, изкуството на артистите, инструменталистите, балета, пеенето и свиренето при рисковите непредвидими ситуации на метереологичните условия, не могат да се остойностят никога. Особено важно е партньортството, доверието и подкрепата на Столична община, лично на кмета г-жа Фандъкова и зам.- кмета д-р Тодор Чобанов.
-Колко души общо са ангажирани в проекта?
-Целият състав на Софийската опера: солистите, оркестъра, хора, балета, техническият персонал, ателиетата, външните сътрудници, всички отдадени на проекта, са над 300 души. Те се включиха в него с намерението нещо ново и прекрасно да се сътвори в културното пространство и живота на столицата ни.
-След броени дни скалите на Белоградчик също стават оперна сцена. Как дойде тази идея и какви предизвикателства преодолявате при осъществяването й?
-Вдъхновиха ме сливането в едно цяло на внушителна картина, изразни средства на оперното изкуство и разполагането му в необичайна среда. Природните дадености на мястото – също изкуство, сътворено от Бога, ми дадоха нов кураж за спектакли за първи път на това място на открито за опера.
-Освен „Опера на открито“, работата Ви е забележителна и с инициативите „Опера за деца“ и „Концерти за бебоци“. Защо решихте да таргетирате именно възрастовите група 4-7-годишни и 0-3-годишни, какво им дава операта?
-Нов поглед към живота, да бъдат добри, смирени и вдъхновени в израстването си на големи и полезни изпълнени с добродетели нови хора.
-Защо решихте като студент да създадете Младежка опера? Продължава ли тя своята дейност?
-Съдба! Беше първата в жанра и способността си да бъде новаторска трупа с репертоар в малката оперна форма. Истинска лаборатория и експериментални постановки! Сега тя не съществува така, както беше замислена, но е доказала се и спечелила признание с национални и международни изяви.
-Имало ли е приятелства с наши именити оперни гласове, които са Ви вдъхновявали за нови постановки, за различен поглед върху вече съществуващи и променяли ли са те по някакъв начин начина, по който възприемате операта?
– Тук мога да откроя особено името на Борис Христов. С него ме свърза животът и това ми даде порив за професията ми и работата ми на режисьор.
-Планирате ли през следващите месеци Операта да гостува на още интересни места на открито?
-Това, което правим в момента, не е никак малко и ни ангажира изцяло и достатъчно.
-Какво е мнението Ви за смесването на опера и други музикални стилове, например рок или поп? Отворена ли е Софийска опера и балет към подобни експерименти?
-За любопитни еднодневки – не. Смисълът и значението на истинското оперно изкуство е съприкосновение на ритуално тайнство и преживяване.
Снимки – Стоян Йотов, Kmeta.bg
