Десетият ден на месец април тази година бе ознаменуван с осъществяването на отлаганото близо 30 години обновяване на националния археологически резерват „Деултум“ край близкото до Бургас село Дебелт. По проект „Деултум – врата към загадъчната Странджа” е изграден модерен музей, представящ в атрактивната си експозиция най-интересните артефакти, намерени на територията на древните руини в района.
Следи от живот по тези земи има още от праисторически времена. Но най-внушителни са останките на най-ранната римска колония на територията на България – Деултум, основана през 70 г. от ветераните на VІІІ Августовски легион, на които е предоставено правото да се настанят на „заблатената територия“ около реките Средецка, Русокастренска, Факийска и Изворска, ограничена от днешните езера Мандра и Вая. Тогава морето е навлизало навътре в сушата и по така оформения Мандренски лиман се е осъществявала навигационна връзка с него.
Тази единствена римска колония по западния бряг на Черно море била създадена като част от мерките, предприети от император Веспасиан за стабилизиране на новооснованата провинция Тракия.
На това място е основана и една от първите епископии по нашите земи, подчинена на митрополита на Адрианопол (дн. Одрин) – византийският епископски център Дебелтос. На тази територия християнството прониква още през ІІ век.
„Пътеводителят“ на Хиерокъл сочи Дебелтос като третия по големина град в провинция Хемимонт на диоцеза Тракия. По-късно, през ІХ-Х в., след като кан Крум завладява пред 812 г. Дебелтос, тук е разквартируван български гарнизон, а в периода ІХ-ХІ в. на това място функционира втората по активност митница на Византия.
Именно на този важен граничен пункт между Империята и България в продължение на близо 200 години е ставало плащането на ежегодния данък на българските владетели. През съществуващата митница са минавали не само стоки, но и много пратеници и посланици. Оттук е преминала и делегацията, изпратена от Константинопол за покръстването на българите през 864 г. Дори се предполага, че сам покръстителят княз Борис І е приел християнството и името Михаил в малката базилика, издигната в средата на ІХ в. на около двеста метра източно от митническия пункт.
Около Дебел води началото си и легендарният средновековен български вал „Еркесия“, маркиращ за повече от едно столетие границата между Византия и България.
Постепенно, с покачването на нивото на Черно море и последвалото заблатяване на равнината и затлачване на достъпа до тукашното пристанище, населеното място започва да губи стратегическото си значение и заедно с ликвидирането на границата след завладяването на тези земи от Османската империя, съществуването му става безсмислено и то запустява.
Първи в края на ХІХ в. тукашните старини описват братя Шкорпил. Но системни археологически разкопки в района започват да се провеждат от 80-те години на миналия век във връзка със започналото изграждане на тогавашния национален обект „Стан 300“, т.нар. Трета металургична база в България (дн. „Промет стил“ АД). Още тогава главният ръководител на проучванията – покойният вече Стефан Дамянов, заявява, че тук има работа за поколения археолози.
По материали от desant.net
Още новини от Бургас и региона вижте ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
