Наричанията са важна част от коледните обреди, паказват изследванията на запазените до днес спомени за изричаните думи при всички по-важни моменти от празнуването на Бъдни вечер и Коледа.
В планинските села около Белоградчик още се произнасят специални слова при внасянето на дървото-бъдник в къщата. То се отсича от млад момък или младоженец в гората около селото, а жените в къщата – и млади и възрастни, се обличат празнично за посрещането му. Той застава на прага с дървото и пита: „Славите ли млада Бога? Отговарят му „Славим, славим, добре ни дошъл!” Тогава той пристипва прага с думите „Язе в къщи и бог с мене!”
Когато трапезата вече била отрупана с постните ястия, най-възрастният, наричан в този край домовладика, я прекаждал с три въглена от огнището върху ралника. След това казвал „Дядо Боже, ела ни на гости да вечеряме.” От името на Бога отговаряла най-старата жена: „Вечеряйте синко, вечеряйте, нека е пълно навсякъде, нека е благословено и наздраве ви!”.
Едва след това разчупвал питата, като я издигал нависоко. Колкото е висока тази пита, толкова високо да е житото ни тази година, наричал той.
След това слагал бъдника в огъня. Той трябвало да гори цялата нощ.
На сутринта домовладиката излизал рано от къщата с брадва в ръка. Той отивал при плодните дървета и замахвал с брадвата „да ги отсече, защото не раждат достатъчно. Стопанката излизала от къщата и нареждала „Остави ги, те тая година ще родят повече.” Дотогава вече са минали коледарите, знак, че е настъпил най-радостният ден – Коледа.
Днес наричанията могат да се чуят на коледни събори и фестивали, представящи ритуалите като театрални спектакли.
