Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) e отраслова организация на зърнопроизводителите в България. Учредители на асоциацията са регионални организации (сдружения) на зърнопроизводители от всички области на страната, които са обединени от идеята за модерно, конкурентноспособно българско зърнопроизводство.
В интервю за Kmeta.bg, изпълнителният директор на НАЗ Наталия Тодорова коментира какви проблеми в сектора могат да предизвикат последните промени в закона за ДДС.
– Г-жо Тодорова, какво предизвика недоволството на българските зърнопроизводители ?
– Причината са промените в смисъла на член 118 в закона за ДДС. Те са приети, обнародвани на 24 декември 2014 г, навръх Бъдни вечер, и са влезнали в сила от 1 януари 2015 година.
Промените вменяват едни нови изисквания за отчетност при зарежданията на горива за собствени нужди, включително и за земеделските производители, като тези нови изисквания ще бъдат разписани в наредба N 18. Тази наредба е качена на сайта на Министерство на финансите за обществено обсъждане, като още не е обнародвана.
– Защо чак сега реагирате на промените?
– Тези изменения в закона за ДДС са станали общо взето без знанието на Министерството на земеделието и храните. От своя страна, членовете на парламентарната комисия по земеделие са „проспали“, по техни думи, тези промени.
Десетина дни преди да бъде направена тази промяна, са правени промени в закона за ДДС, но там тя не е включена. Направена е в преходните и заключителните разпоредби в Закона за бюджета. Смятаме, че този текст е приет задкулисно.
– Тогава кога реално се разбра за него?
– Научихме за тези промени от това, че НАП тръгна от 7 януари да прави проверки на всички земеделски производители дали имат поставени нивомерни и фискални устройства.
Тъй като все още няма действаща наредба, НАП издава констативни протоколи, в които издава предписания земеделските производители да приведат в съответствие с член 118 своите обекти.
– Какъв е най-големият проблем за поставянето на нивомерите?
– Трудното при тях най-вече е стойността им. Едно стопанство трябва да отдели между 15 и 20 000 лева, за да се оборудва с нивомер. Важна подробност е тази, че една ферма може да използва и повече – зависи от това колко съдове за съхранение на гориво има.
Една от особеностите е, че едно малко стопанство може да има по-голям съд за съхранение или пък два по-малки. Много често земеделските производителите са наследили някакви съдове за съхранение. Те могат да бъдат бидони, резервоари, цистерни – различни са, като те са задължение да сложат нивомери на всички тях. След като бе приета промяната, представителите на НАП започнаха остро да проверяват. Стигна се до случаи, в които те даже затвориха колонки, вързани към някакви своеобразни цистерни. Считаме тези методи за напълно неправомерни! При положение, че наредбата не е обнародвана, те нямат право да извършват такива действия. След наши сигнали, служителите на НАП отпечатаха колонките на производителите и те продължиха нормалната си работа. Радостно е, че все пак проявиха разбиране.
– Защо според Вас се стигна до тази промяна?
– От министерството на финансите използват съставен от тях доклад като повод да бъдат предприети тези промени. В него данните са неверни. Несъгласието ни е провокирано до голяма степен от този анализ, който ние считаме за необективен.
От Министерството на финансите отчитат, че половината от злоупотребите с гориво се извършват в селското стопанство. Още повече – те изчисляват, че земеделските прозводители извършват контрабанда с гориво, която е два пъти по-голяма отколкото цялото им потребление. Това означава, че всеки един земеделски производител е контрабандист и то в двойно количество от това, което му е нужно.
– Как си обяснявате това?
– Ние толерираме и приветстваме желанието на министерството да пресече всички контрабандни канали за гориво, но те отказват да контролират производителите, вносителите и данъчните складове, които са много по-малко на брой от земеделците. В момента те са около 35 000. И всички трябва да направят разход между 15 и 20 000 лева, за да се оборудват с нивомери.
– Очаквате ли подкрепа от страна на комисията по земеделие и храни?
– Ние много се радваме, че парламентарната комисия по земеделие и храни влезе в тематиката, и разбра какво е станало всъщност. Нейните членове също критикуваха много остро анализа на министерството. На няколко пъти представители на министерство ходиха на заседания на комисията, за да внесат аргументите на тези промени.
Нито един от народните представители не успя да бъде убеде, че наложените промени ще имат положителен ефект за фиска.
– Вие оптимист ли сте, че отпадането на нивомерите ще бъде прието от НС?
От тук нататък само времето ще покаже. Надяваме се, че парламентарните групи наистина да прояват разбиране и ще приемат внесения законопроект от комисията по земеделие и храни. Начело на нея стои с г-н Румен Христов, който всъщност отхвърля направените промени и връща стария режим на отчетност.
– В случай, че не се приеме, обмисляте ли да преминете към протестни действия?
– В случай, че бъде приета наредбата N18, в частта, в която на земеделските производители им се вменяват задълженията да монтират фискални, нивомерни устройства, ние сме обявили готовност за национални протестни действия. А това какви точно ще бъдат те, ще решим ако промяната бъде обнародвана.
– Как ще се отрази прекратяването на националните доплащания за площ за земеделските производители през тази година ?
Държавата не ни изненада с нищо през тази година, въпреки че имаше уговорка за 2014 г. също да има национални доплащания. За 2013г. бяха 94 стотинки на декар. Очаквахме тази сума понеже имаше такава уговорка с кабинета Орешарски и тогавашния министър на земеделието тези национални доплащания да бъдат разделени за 2013 и 2014 година. Но видяхме, че не стигна кураж и воля това да залегне в бюджета.
