С оглед на това, че не сме наясно дали COVID кризата няма отново да се задълбочи след септември, решението да има целево финансиране на инфекциозните отделения в държавните и общински болници е добро. Друг е въпросът, дали лечебните заведения, които са държавна и общинска собственост са достатъчно добре пригодени спрямо медицинските стандарти, за да посрещнат нова вълна от болни. Така коментира пред Kmeta.bg здравният експерт Аркади Шарков проектопредложението на здравното министерство да се вдигнат парите за част от недофинансираните заболявания, както и за общинските и държавни болници, които трябва да поддържат инфекциозни отделения.
Според Шарков увеличението на парите за лечение на пациенти, страдащи от инфекциозни заболявания е стъпка в правилната посока, но все пак би следвало след това да бъде направена оценка на въздействието, тъй като основния приходоизточник на всяко лечебно заведение са клиничните пътеки и този модел трябва да се запази, за да продължат конкуренцията и качеството да определят лечението, а не субсидията. Когато говорим за парите, отделяни за психично здраве, трябва да подчертаем, че дейностите там са силно недофинансирани от години и трудът на медицинските специалисти трябва да бъде овъзмезден спрямо работата, която полагат, смята Шарков.
Здравният експерт предупреди, че не бива да забравяме, че навлизаме тежка, икономическа рецесия, която неминуемо ще доведе до рязане на бюджети или задържането им на тазгодишните им нива. Вследствие на задаващата се безработица може да се очаква и намаление на постъпленията от осигуровки към бюджета на НЗОК. В такава обстановка държавата трябва да изплати своя дан, като заплати пълния процент от осигуровките, за 9-те групи, които осигурява. Много е важно за най-рисковите групи в нашето общество, а именно пенсионерите и социално-слабите, да бъде осигурен навременен достъп до медицинска помощ и лекарства, коментира Шарков.
Той допълни, че не бива да се забравя, че за най-широко разпространените социално-значими заболявания в България са сърдечно-съдовите, за които българския пациент доплаща средно между 60% и 70% от стойността на лекарствената терапия. Покачването на процента реимбурсация на тези медикаменти – би спомогнало пациентите да не отпадат от терапия и да живеят по-дълго и по-добре. Шарков също така смята, че предложеното увеличение на заплатите в медицинската администрация е по-скоро предизборна, отколкото кризисна мярка.
