Кметът на Велико Търново Даниел Панов бе преизбран за втори мандат начело на Националното сдружение на общините в Република България. С 313 от 313 гласове той ще е начело на НСОРБ и през този мандат. Това реши 33 Общо събрание на НСОРБ. Веднага след обявяването на резултатите от гласуването новият Управителен съвет на сдружението се събра за първо заседание днес. Кои са основните задачи пред кметовете тази година и какво предстои през следващите месеци – ето отговорите от Даниел Панов.
– Г-н Панов, честито за избора! Кои ще са основните приоритети през този мандат и кое е най-належащо да се свърши през тази година?
– Искам да благодаря на Kmeta.bg за актуалната информация, която предоставя не само на кметовете, на местната власт, но и на всички, които следят новините през вашата медия. Първият проблем, с който днес ще се занивама и Управителният съвет – това е разпространението на вестниците. Много от пунктовете за разпространение на вестници са спрени. Ще помоля да се направи анализ къде имаме създадени такива проблеми в общините и още днес НСОРБ ще разпрати до общините информация. Ще искаме пълно съдействие от кметовете, за да не се прекъсна нормалния процес с разпространението на вестници и списания в общините.
Най-големият за НСОРБ дял е да представлява интереса на българските общини пред централните институции на изпълнителната власт, както и пред законодателната власт. Знаете, че участваме и в парламентарните комисии със становища по много нормативни актове и законопроекти. В 261 консултативни органа са включени наши представители – това са комисии, комитети на регионите, консултативни съвети, работни групи. Над 500 са представителите, които участват в тези 261 консултативни органа, като това са представители от над 220 български общини. 67 кмета сега управляват първи мандат, като 198 за пореден мандат продължават управлението на българските общини. В 180 заседания за промяна на нормативни наредби са участвали представители на НСОРБ, както и в 120 работни срещи по проблемите на българските общини.
– Обявихте, че предстои тур на УС по общините. Какъв очаквате да е ефектът?
– От края на април УС ще започне да прави такива турове по регионите – срещи с местанта власт, на които могат да присъстват и граждани. Така ще се запознаем с проблемите на места и ще ги поставим пред изпълнителната власат. Този модел на работа е успешен, защото в началото на предишния мандат в Ямбол и Сливен например имаше проблеми с програмите за земеделските производители, за животновъдите, проблемите във ВиК инфраструктурата. Така след това тези проблеми бяха на 70% решени. Направихме връзка на кметове с министерства, с изпълнителната власт, депутати са присъствали на тези срещи. Бяхме запознати детайлно с проблемите по региони, които ние след това поставихме на местата, на които да бъдат решени.
Най-спешните мерки са срещи с МРРБ и АПИ за пътища с и без платена винетна такса. В крайна сметка 6 общини са подали заявление, че искат да им бъде прехвърлена републиканска пътна мрежа, за да не плащат гражданите винетни такси. Изключително тромава е цялата процедура на АПИ. В рамките на 1 г. са се произнесли. Ще искаме по-кратки процедури.
Други 184 общини са подали споразумения за пътни знаци и за други проблеми в платената инфраструктура. Настояваме те да присъстват на заседанията на комисиите, на които се обсъждат техните проблеми.
– Как се изчислява какви са разходите за поддръжка на пътищата на км при прехвърлянето на републикански пътища за стопанисване на общините?
– Важно е да бъдат уеднаквени всички критерии в тези споразумения – дали на км ще се плаща поддръжката към АПИ или по какъв метод. Защото чуваме от новините как Столична община ще плаща 500 000 лева за северната тангента на АПИ, след това излезе директора на АПИ и обясни, че трябва да плаща 8 млн. лв. Чуваме как едни общини трябва да плащат 5000 лева на км, други – 8000 лв. на км. Поискали сме среща с регионалния министър Петя Аврамова, за да се уеднаквят критериите.
Другият важен приоритет е ВиК мрежата. Това не е проблем на това правителство, а задълбочени от години – както чух за Перник – повече от 55 г. Трябва да се направи янализ на водните дружества и водни асоциации, да се намерят всички незаконни свързвания с язовирите, течовете на вода и да се вземат мерки. Има дружества с нови мрежи, които за малко трябва да бъдат прикачени към старите – това ще намали загубата на водата. Този анализ трябва да се направи, общините сме готови да съдействаме както на МРРБ, така и на МОСВ. Но управлението на тези ВиК дружества в момента е в много критично състояние, тъй като средствата необходими за подмяна на водната инфраструктура, са над 13 млрд. лева, а в момента има осигурени повече от 3 млрд. лева. Виждате какъв недостиг има. Трябва спешно тези проблеми да започнат да се отстраняват и със съдействието на местната власт. Най-фрапиращият проблем с водните дружества по места в общините, с които ме запознаха колегите кметове, е че нови асфалтирани улици се разкопават заради възникнали аварии. И самите кметове трябва да се молят едва ли не на водните дружества да възстановят инфраструктурата. Тук е наша вината, на местната власт – ние трябва да бъдем по-строги, да имаме по-рестриктивни мерки към такива случаи. Мисля, че тогава нещата ще се подобрят.
Друг важен момент е националната програма за енергийна ефективност. Настояваме тя да продължи за панелните жилища. Направихме проучване заедно със Строителната камара. 96% от анкетираните харесват тази програма и са съгласни тя да продължи и за вбъдеще.
– С какво финансиране да продължи програмата за саниране?
– Естествено, че с държавно. Трябва да се седне и да се разговаря за критериите, по които ще бъде финансирана. Може и мерки от старата програма да отпаднат. С добрия диалог с МРРБ може да постигнем добри успехи. В Европейската банка за развитие (ЕБР) в момента има над 2500 проекта, които са одобрени и чакат финансиране за саниране. Тези проекти са подадени до май 2016 г. Смятам, че критериите, по които се отпускат финанси трябва да са други – да има ограничение за брой жители напрамер. Защото не може една община да санира 5 пъти повече жилищни сгради от друга.
– Доволни ли сте от "новината" от екоминистър Емил Димитров за по-ниски такси, които общините ще плащат за отпадъци към екоинспекциите?
– Отчисленията за общините, които не са постигнали целите си за регионалните депа за отпадъци, към регионалните инспекции по околната среда и водите ще получат разсрочване на таксите. В петък ще бъде вкарана промяната за разсрочване на тези такси, като за тази година таксата ще бъде 69 лева вместо 95 лв.
Снимка: Архив









