
В парламентарната комисия по местно самоуправление, ние още преди Коледа обсъждахме промени в Закона за черноморското крайбрежие. Още тогава наблегнахме на ясната и точна регулация на отношенията между субектите в този закон. Уточнихме какво влиза в защитените територии, какво се включва в зона А и зона В, и още в онзи момент, много преди да изникне скандала с дюните, записахме, че на тях не може да се строи. В закона също се уточни какво е плаж – независимо дали е създаден от природата или въз основа на човешка дейност.
Смятам, че не бива да се прави кризисно законодателство. Не бива и да изхождаме от презумпцията, че едва ли не, всички са виновни, само заради появата на различни информации. Кметовете и главните архитекти на общините, все пак, трябва да могат да действат по целесъобразност. Демокрацията пък е в това, че тях гражданите ги избират и ги сменят, ако сметнат, че не си вършат работата.
Седем закона регулират крайбрежието и морската акватория. Затова смятам, че бива парламентът да действа адхок. Според мен, законодателството не е толкова лошо, само че, естествено, трябва да се спазва. Не отричам, че някъде има пропуски. Служителите, които не действат по целесъобразност, се опитват да минават през тези вратички, но пак казвам, че законът не е лош, а пропуските трябва да се отстраняват.
Не може да се зачеркне с лека ръка и инвестиционния процес. Ако не постигнем баланс между интересите на обществото, на общината и на инвеститора, нашето крайбрежие няма да е такова, каквото го искаме всички. Ще дам пример със София. В Студентския град през 2008 г. заради едно убийство се реши да спрат всякакви продажби, замени и строителство, наложи се мораториум. Заради това прибързано решение, сега имаме десетки жалби от собственици, които не могат да направят абсолютно нищо с имотите си. Това се отнася и за морето, и за Банско и за всички места, където има частна собственост, но и обществени интереси. Съзнавам, че границата е много тънка, но не трябва да се залита от едната крайност в другата.
На срещата в парламента, която беше организирано по темата с дюните, всеки си представи своите виждания. Неправителствените организации имат разумни предложения. Това, което трудно бихме приели обаче е, хора и организации, които не са заинтересовани лица по сегашния закон, да обжалват строителните разрешения. Това смятам, че е доста крайно, като позиция.








