В София има много паметници и храмове. В центъра на града, там където трамваите пробуждат всяка сутрин жителите на улица Граф Игнатиев се издига един божествен храм – храмът на изпълнените обещания. До настъпването на 20 век, църквата Свети Седмочисленици се нарича Коджа Дервиш Мехмед Пашовата джамия, позната още като “Имарет джамия” или просто черната Джамия. Смята се че е построена върху основите на древен манастир, посветен на Свети Иван Рилски. В онези времена турците често градят своите храмове върху места, смятани за свещени и преди тяхното идване.
„Историята на джамията е интересна, защото е свързана с турския султан Сюлейман Първи, Великолепни”, разказва отец Николай.
1562 година. Константинопол е паднал преди повече от век. На трона на византийските императори вече седи Падишах. Преданието разказва, че на път за Унгария султан Сюлейман Великолепни спрял с войските си край София. През нощта той има видение за победа. Войските на неговата млада империя настъпват все повече в пределите на разединена Европа. Докато Западните монархии на стария континент колонизират новия свят, османците вече са стигнали пред стените на Будапеща. На сутринта, разказал на софийският управител Мехмед Паша, че ако сънят му се сбъдне, ще издигне храм за благодарност на Бога. Армията на Сюлейман бие маджарите в битката при Мохач и превзема Будапеща в същата тази 1562 г.
Две години по-късно в София е вдигната джамията с черното гранитно минаре. Така султанът изпълнява обещанието си. По волята на Сюлейман Първи с градежа се заема самият Коджа Синан – главният архитект на империята. Занемарена в годините на упадъка на империята, джамията е превърната в склад за муниции. Така я заварват руските войници, когато победоносно влизат в София през 1878 година. Сградите около джамията също са със здрави стени, затова ги използват за затвор.
„Някой казват, че оттам идва името Черна Джамия. Но това не е така. Черна е защото минарето, което сега не съществува, е било издигнат от Витошки гранит-габро, който е бил черен на цвят”, обяснява отец Николай.
Превратностите на съдбата и политическите битки между новите български лидери, правят така, че в една от тези килии попада и големият български държавник Петко Каравелов. Казват, че там, в сумрака на студеното мазе, той дал обещание – когато излезе на свобода, да направи така, че на това място да има красив православен храм. През 1897 години Министерският съвет се разпорежда старата Черна джамия да се преустрои в църква.
„Проектът е изготвен от големия руски архитект Александър Померанцев”. След него по идеята работят и големите български архитекти Петко Момчилов и Йордан Миланов. „ние предлагаме тази църква да се казва Свети Седмочисленици или както ги зоват още – Стетите Светлозарни учители, на които толкова много дължи славянството”. Храмът става и вечен дом на великия български държавник, чиито гроб е още там, зад олтарната стена. Заветът на Каравелов остава да живее и след него. Свети Седмочисленици се издига в прослава на Светите братя Кирил и Методий и техните ученици – Климент, Наум, Сава, Гораст и Ангеларий. Те са Светлозарните учители, които величае великият български държавник. Седмината, благодарение на които Светото писание става достъпно за милиони българи и славяни. Защото преди тях Библията се чете само на латински, старогръцки и староеврейски език. Свети Седмочисленици, защото тяхно е най-голямото изпълнено обещание –да бъде преведено Божието Слово на български език.
