Николай Колев е млад човек – но от тези, избрали да останат в България и да се занимават със земеделие. По професия е програмист, която е най-търсената на пазара на труда и най-добре платената. Николай Колев е живял и работил в София, имал неколкократно възможности да продължи кариерата си в чужбина. Той обаче прави своя избор да се върне в родния си град Русе и с помощта на семейството си, да започне да се занимава с овощарство. В момента Николай Колев е председател на “Съюз на Дунавските овощари”, който стопанисва 15 000 дка овощни насаждения.
– Г-н Колев, разкажете ни повече за вас. Как решихте да се занимавате с овощарство и какви култури отглеждате?
– Всичко започна през 2005 г., когато засадихме първите 100 дка ябълки. След това – 2006/2007 г. засадихме круши. През 2010 г. решихме да допълним нашите насаждения с още 100 дка ябълки чрез проект по мярка 121 модернизиране на стопанствата по Програмата за развитие на селските райони. Сега аз и семейството ми имаме и 40 декара с праскови. Така се грижим за общо 340 дка. Смея да твърдя, че като цяло сдружението на Дунавските овощари е много силно и е едно от най-големите в България. Към момента има 160 члена. Постоянно постъпват нови заявления за кандидатстване. Площта на овощните насаждения, които стопанисва Съюзът е 15 000 дка.
– Преди няколко дни от Асоциация на българските села задвижиха законодателна инициатива, с цел да се спрат кражбите на земеделска продукция. При вас има ли го този проблем и как се справяте с него?
– Да, при нас също е имало проблеми от този тип. Те се случват най-често в овощните градини, които са близо до селата, чието население в най-голямата си част е съставено от хора от малцинствата. Много често се случва да намираме в градините ни хора, които си берат спокойно все едно насажденията са техни. Там, където градините ни са по-отдалечени от региони, населени с хора от малцинствата, нямаме толкова много проблеми. Все пак и там сме имали подобни случаи. Винаги има недобросъвестни граждани, които се възползват от труда на другите.
– Как противодействате на това, да не ви се губи продукцията?
– По време на сезона, в който продукцията е готова за бране наемаме пазачи, които да опазят реколтата, докато не се започне беритбената кампания.
– През годините държавата сякаш си затваря очите по проблема с кражбата на реколтата. Защо така се получава според вас? Коментира се от високопоставени държавници, че земеделието е изключително важен отрасъл за България и същевременно не се прави достатъчно за решаването на проблемите в него.
– През последните години наблюдаваме как се намаляват бюджетите на много държавни структури. Съответно и на охранителните органи, също им е намален бюджетът. Те нямат ресурс, с който по някакъв начин да запазят земеделската продукция. Необходимо е да има патрули, които да съблюдават това да не се организират грабежи на реколтата. Но за едно землище, в един по-малък регион има само два патрула, които в никакъв случай не могат да обходят всички площи и да противодействат на масовите кражби. Хората се опитват да направя всичко по силите си, има воля за решаването на проблема с кражбите, но недостига финансовият ресурс.
– Много пчелари се оплакват, че земеделците използват препарати с пестициди в соята работа и така вредят на популацията на пчелите. От здравните инспекции коментират, че тези препарати не са полезни и за хората. Според вас как трябва да бъде поставен нормативно този въпрос?
– Нормативно нещата са поставени и то доста добре. За въздушните пръскания се иска разрешение от БАБХ. Преценява се дали е необходимо такова въздушно пръскане и се издава разрешение. Но такъв вид пръсквания се правят при полските култури. Овощните градини се обработват с надземна техника. За този тип реколта и нейното обработване се уведомяват кметовете по региони , които имат за задача да оповестят тази информация и тя да достигне до пчеларите. На общинско ниво в Русе имахме инициатива за създаването на онлайн система за оповестяване на пчеларите, но в момента проектът е в застой.
– Разкажете ни повече за този интересен проект.
– Реализирането му според нас много ще помогне на пчеларите, защото когато един земеделски производител се наложи да третира своите посеви, той веднага ще може да уведоми пчеларите. Дори и с получаване на смс, проверка през онлайн системата в реално време – информацията ще се движи много бързо. В момента земеделските производители уведомяват кмета. Ако това се случи в петък следобед, времето за реакция автоматично намалява с два дни, защото събота и неделя кметовете не работят.
Цялата система е много тромава и бавна. Според мен и много други мои колеги тя не работи. Голяма част от производителите, които пръскат, спазват забраните, пръскат в тихо време, не използват въздушна техника, но винаги има и недобросъвестни, които не спазват тези забрани и се получава натравяне на пчелите.
– Ако един земеделски производител гледа на нещата коректно, той има полза от пчелите за опрашване, нали така?
– Всички имаме полза от пчелите, но голяма част от пестицидите в миналото са били вредни. Сега Европейският съюз се опитва да извади от употреба старите пестициди и да въведе нови, които не са вредни за пчелите. Нещата се получават, но това е един дълъг процес, няма как да стане изведнъж.
– Какви са вашите съвети сега, когато предстои кампания по прибиране на овощните култури?
– В България над 90% от овощарите работят за собствена сметка, избягват да споделят с колегите си. Ако може се стремят да продават на по-добра цена, но това не е правилният подход.
В плодовете и зеленчуците правилният подход е обединението. Това всички трябва да го осъзнаят, защото без обединение, ние няма как да излезем на по-големи пазари, няма как да скъсим веригата за дистрибуция, съответно няма как да вземем и по-добра цена.
– Каква е ситуацията в момента?
– Сега нашата продукция минава през няколко търговеца, докато стигне до крайния потребител. Това рефлектира както върху цената на крайния пазар, която става по-висока, така и на цената, която получаваме ние. Това е най-голямата трудност и най-голямото предизвикателство в сектор „Плодове и зеленчуци“. Цените са пазарни, така че там няма какво да коментираме. След като сме вече в Европейския съюз от няколко години, цената се определя на негова база. Там може да се лавира, но с много малки стойности. Нашето сдружение е близо до Румъния и смея да кажа, че цената е пазарна и нямаме спекулации. Но проблемът е с дългата верига на дистрибуция.
– Дали хората осъзнаха, че Кооперирането е необходимост, а не е инструмент на държавата да прибира пари?
– Според мен малцина са тези, осъзнали това. По-голямата част от земеделските производители все още не виждат смисъл в това коопериране. Да, подканват се хората да го правят, да в медийното пространство се споменава по-често това коопериране, но все още реално не се е случило.
– Каква е реколтата през тази година?
– На този етап е приключила кампанията по събиране на черешите и пред привършване е тази при кайсиите. От черешите добивите са добри, но са малко по-ниски от средните като цяло. Цената на този плод беше малко по-ниска от очакваната тази година, изцяло заради руското ембарго – стоката ни е недостъпна на тамошния пазар.
При кайсията добивите тази година бяха доста по-ниски, тъй като имаше доста слани. Също така, лошите условията през април не позволиха на плодовете да се опрашат добре. Също така много дъждове се изсипаха през април и крайната реколта е ниска. Така, логично цената е почти двойно по-висока, спрямо другите години. Но пък количеството се компенсира с цената и нещата са уравновесени. Тече кампания по прибиране на прасковите. Там реколтата е добра, цената също е стабилна, няма голяма разлика спрямо средната от други години. Очаква се много нисък добив от ябълка тази година. Някои сортове не можаха да диференцират плодна пъпка заради обилните дъждове през миналата година. Така половината от сортовете в цяла България, не само тези при нас, просто не цъфнаха. Така че се очаква по-слаба реколта от ябълки.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
Още новини за Русе и региона четете ТУК.
