Френското посолство у нас ще награди най-екологичните общини в България. Инициативата е подкрепена от Министерство на околната среда и Министерство на регионалното развитие. За да разкаже повече за конкурса, посланикът на Република Франция Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан представи акцентите от него само за репортер Kmeta.bg. Пред нас той сподели и позицията си относно трудния и дълъг път към децентрализация, по който са поели българските местни власти, както и френския опит в този процес.
-Ваше Превъзходителство, има ли положителни примери на добро екологично управление в българските общини, които са Ви впечатлили?
-Мога да кажа със сигурност, че ситуацията по отношение на екоуправлението на българските общини значително се е подобрила почти навсякъде в сравнение с преди 5 години. Все още има много проблеми, но управлението на водите, регулирането на вредните емисии са в по-добро състояние, отколко бяха преди.
В София, например, ВиК мрежата беше почти изцяло подменена през този период от време от фирмата „Веолия“. Компанията е инвестирала в канализацията на българската столица 120 млн. евро, откакто е стъпила на тукашния пазар. Това може би не се вижда, защото тръбите се намират под уличната настилка, но е помогнало много за намаляване на загубите на вода. Не искам обаче да изтъквам конкретен пример за практика, която да ме е впечатлила особено, макар че има такива в няколко общини. Не желая да повлияя на журито (смее се).
Автомобилният парк в София е на средна възраст от около 15 години, както казва и министър Ивелина Василева. Тоест, той е сравнително стар, но пък тези автомобили са конструирани около 2000-та година, не през 80-те, например, когато не е имало никакви екологични изисквания към тях. Днешните автомобили в България са по-малко вредни за околната среда, отколкото тези от 90-те, макар и не винаги да отговарят на всички стандарти.
-Има ли примери за първенци по екоуправление сред френските общини, от които родните местни власти могат да се поучат?
-Разбира се, обмяната на опит е изключително важна за напредъка в която и да било област. Затова и Френското посолство организира семинари, съвместно с Министерство на регионалното развитие и Министерство на околната среда в България, на които български и френски общинари ще могат да разговарят по темата за екологичното управление. Те ще се проведат през април, май и юни, ще има общо 4 такива срещи – за управление на водите, на отпадъците, градска мобилност и енергийна ефективност до сградите. Това са и категориите, в които ще наградим отличниците по еко управление в България.
Специалисти в сектора от 5 френски общини ще дойдат в София: Париж, Лореан, Мес, Бретан и Нант. Всички те са различни по големина, за да могат български общини с различен брой население да черпят от опита на свои колеги, които управляват подобни на техните населени места. Нант например е пристанищен град, с много развито корабостроене и има проблеми с индустриалното замърсяване.Париж е огромен град, там замърсяването е голямо предизвикателство. Всички френски представители ще разкажат за своя опит, за грешките и успехите си в сферата на екологията, което ще позволи на българските общини да извлекат поуки и обратното – българите също имат на какво да ни научат.
-Какво е мнението Ви за децентрализацията на общините? Българските власти по места имат сериозни финансови проблеми, това пречка ли е пред подобен процес?
-Във Франция също има такъв проблем, макар да не е толкова сериозен, колкото тук. Особеното в България е, че фалитът на някои общини се дължи не винаги непременно на лошо управление, а най-вече на това, че хората в трудоспособна възраст и с образование напуската страната или съответния град, където са родени. Това изцежда ресурсите на общините, защото приходите спадат заради липсата на хора.
Има 2 вида децентрализация на теория– такава, при която общините са напълно независими от централната власт и такава, при която държавата си запазва правото в определени случаи да има думата върху бюджета им. Във всички държави реалната ситуация е баланс между тези две възможности.
Според мен, местните власти трябва да бъдат относително свободни на управляват средствата си, да решават за кои дейности да бъдат разпределени пари, кои са приоритетите им. Нужно е същевременно те за съзнават ясно своята отговорност, без която свободата е безсмислена.
Около 70-80% процента от бюджета им трябва да бъде оставен в ръцете на местната власт, те да подобрят събираемостта си, но държавата не трябва да изоставя развитието на регионите. Не бива да се допуска съществуването на „пустини“, на райони, в които няма никого или които са толкова малко населени, че почти няма икономическа активност. Няма обаче едно решение, универсално за всички държави. Всяка трябва сама да намери равновесие между правата и отговорностите на общините. В момента децентрализацията във Франция е достигнала до около 50%. В повечето ни общини бюджетът е автономен между 40 и 60%, понякога стига до 70%.
