Количеството на изхвърлените отпадъци трябва да определя размера на такса “смет”, а не данъчната оценка на имота, смята Националното сдружение на общините. Kmeta.bg потърси мнението на изпълнителния директор на НСОРБ Гинка Чавдарова по повод готвените от години, но неосъществени промени на методиката, по която се определя налогът.
В момента таксата се формира на база данъчна оценка и така живущите в центъра на един град плащат по-висока такса, отколкото тези в покрайнините, независимо колко боклук извхвърлят едните или другите. Министерство на финансите има за цел да промени методиката, но още не е ясно кога ще стане това.
Водеща основа за определяне размера на такса “смет” трябва да бъде генерираното количество битови отпадъци, но трябва да се даде на общините възможност да избират и друга основа, ако желаят, убедена е Чавдарова. Тя смята, че общините трябва да имат свободата на избират коя основа да ползват, за да посрещат най-добре нуждите си. НСОРБ сътрудничи активно на финансовото министерство при изготвянето на новите правила.
Такса “смет” не трябва да се определя на база на данъчната оценка на имота, уверена е Гинка Чавдарова. “На всички ни е ясно, че е необходимо да се измени тази несправедлива и остаряла по дух основа. Сложността на задачата идва главно от районите с многоетажни жилищни сгради, за които трябва да се намери обвързана с количеството на отпадъците система за заплащане на таксата”, смята изпълнителният директор на НСОРБ.
По думите й, общините към момента обикновено ползват данъчната оценка на имота, за да определят таксата, тъй като не получават обективна информация за всеки отделен потребител на услугата: “Например, гражданите от вилните зони отдавна настояват количеството на събраните от тях отпадъци да се обвърже с количеството на употребената от тях електроенергия или вода. Държачите на тази информация и в двата случая са търговски дружества”, казва Чавдарова и допълва, че за да се промени ситуацията, е нужна нова методика.
За общините е важно тази методика да бъде разработена час по-скоро, апелира изпълнителният директор на НСОРБ: “Това е така, тъй като нейното прилагане ще изисква широка публична дискусия, информационно захранване и друга допълнителна работа от общините. При приемането на методиката те ще трябва да актуализират местните наредби и процедури, за да може да се осигури плавен преход”, разяснява Чавдарова.
Сдружението също така предлага да се определи поне една регионална система за управление на отпадъците: “Чрез нея общините ще могат пилотно да приложат методиката, но този въпрос все още се дискутира”, казва Гинка Чавдарова.
Финансовият министър Владислав Горанов твърди, че изчисляването на таксите на друга база, освен на база “данъчна оценка”, би увеличило финансовото бреме към гражданите, вместо да го намали. Чавдарова обаче не е съвсем съгласна: “Имаме сериозни притеснения, че таксата ще стане социално непоносима за много от българските граждани”, казва тя.
И без промяна на досегашния начин на работа данъчното бреме за гражданите ще расте под влиянието на няколко фактори: оскъпяване на услугата поради изградените съвременни регионални мощности за депониране, отговарящи на по- високите европейски стандарти, увеличаване на транспортните разходи за извозване на отпадъците и високият ръст на отчисленията за депониране, аргументира се Гинка Чавдарова.
НСОРБ настоява да се въведе период от 3 години, през който да не се допуска увеличение над 10% годишно на индивидуално определените размери на такса битови отпадъци. Чавдарова е категорична, че не е необходимо непременно да се търси баланс между финансовата тежест на бизнеса и гражданите при определяне на методиката, а да се гледа кой колко боклук изхвърля, т.е. кой колко замърсява.
Чавдарова е скептична, че България може да ползва чужд опит при определяне на таксата, защото липсата на финанси, доверие и дисциплина между членовете на етажната собственост пречи да се копират едно към едно чуждестранните практики.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
