Надя Данкинова е изпълнителен директор на “Фонд за органите на местно самоуправление в България – Флаг” ЕАД. Родена е в Ямбол. Магистър по публични финанси и по социално икономическо планиране в УНСС.
Била е главен експерт “Бюджет и финанси” и заместник кмет на община Ямбол. В периода 2004 – 2005 г. е Областен управител на Ямбол, а преди това три години е заместник областен управител.
Като ръководител на фонд “Флаг” участва в поредица срещи-дискусии, посветена на възможностите за финансиране на българските фирми по ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020″, организирана със съдействието на Портала на българските общини Kmeta.bg. С Надя Данкинова разговаря нашият кореспондент в Плевен.
– Госпожо Данкинова, общинските администрации добиха опит и самочувствие в работата по европейски проекти. Сега се обръщате специално към бизнеса, защо?
– През програмния период, който стартира – 2014-2020 година, голяма част от ресурса е насочен към бизнеса. Все повече говорим за устойчиви проекти, включително публични, в които и частните фирми участват. Едно от големите предизвикателства на новия период са финансовите инструменти. Плевен беше между общините, които имаха възможност за участие и в предишния период по ОП „Регионално развитие” по инициативата JESIKA. За съжаление, тогава се стартира сравнително късно, едва през 2013 г. и беше кратко времето за стартиране и приключване на проектите. И тъй като сега, за новия период ресурсът е много по-голям, ни се иска да дадем отрано насоки или поне жалони, за да може да се усвоят повече средства. Да, това са средства, които се връщат – кредитни средства, но те се отпускат за много дълго време и с преференциални условия, с ниски лихви. А те са насочени към проекти, които ще подобрят градската среда, ще доведат до създаване на работни места и са в одобрените зони за въздействие от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, какъвто Плевен има.
– Какви са спирачките пред бизнеса – няма достатъчно капацитет, не иска да рискува, кризата ли направи предприемачите плахи или това е характерно само за нашия район?
– Аз мисля, че кризата е причина бизнесът да е по-предпазлив. Може би след бума на големите инвестиции през 2007-а-2011-а година, когато имаше доста непремерени инвестиции, които впоследствие доведоха до много рискови проекти, сега се върнахме обратно. Мина вълната на стагнации и рестрикции и вярвам, че след успокоението в политическия живот в България и при прогнозите за ръст на икономиката, не само у нас, а в световен мащаб ще има по-зрели проекти, наистина устойчиви, и те ще направят бизнеса по активен.
– Какво е съществено при работата по европроекти, което смущава фирмите, особено по-малките?
– Не е лесно да се работи, когато има европейско финансиране. Защото освен всички изисквания, на които по принцип трябва да отговаря един проект, има и доста специфични неща. Ние като структура с опит даваме абсолютно безрезервно съвети и консултации на всички, обърнали се към нас, за да ги подкрепим и насърчим.
Нещо, в което изоставаме и за което са предназначени основно финансовите инструменти при нас, са проектите, които се реализират чрез публично-частно партньорство. Надявам се в близко бъдеще структурирането на успешно публично-частно партньорство да бъде предизвикателство, което ще преодолеем. Всички, като се започне от законодателя, може би имаме дълг към този процес. В другите европейски държави голяма част от проектите, реализирани чрез финансовите инструменти, са ПЧП.
– Има ли реализирани проекти по JESIKA в Плевен и областта?
– За съжаление, конкретно от Плевен активността не беше толкова голяма. Имаше различни проектни идеи, но нито една не се реализира докрай. Най-активни бяха Бургас, Стара Загора, донякъде Русе и Варна. Надявам се скоро и Плевен да се присъедини към първенците.
Още новини от Плевен и региона четете ТУК.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
