Даниел Панов е роден на 4 октомври 1967 година в град Велико Търново, България. Завършва специалност „Публична администрация“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и „Машинно инженерство“ във ВВОВУ „Васил Левски“. Бил е в Българската армия, като помощник-комендант и командир на взвод (1989 – 1999), командир на рота (1996 – 1999), комендант (1999 – 2002). От 2002 е управител на фирма „Царевград Търнов“ ЕООД. Кмет на Велико Търново втори мандат. В следващите четири години Панов ще бъде начело на Националното сдружение на общините в България. Той бе избран с пълно мнозинство на заседание на Общото събрание на организацията.
-Г-н Панов, има ли Националното сдружение на общините становище по въпроса каква трябва да бъде новата методика за изчисляване на таксата за битови отпадъци?
– Въпросът е дискусионен от няколко години години. Знаете, че се обсъждат различни варианти как да бъде изчислявана таксата за битови отпадъци – да се определя на база данъчната оценка на имота, в зависимост от броя на ползвателите на дадено жилище или квадратурата му, количеството на изхвърлени отпадъци или спрямо средните сметки за ток и вода, които плаща едно домакинство.
В Националното сдружение на общините смятаме, че при определянето на новата методика трябва да се подходи разумно и с предварително, т.нар. „пилотно” проиграване. Това може да се направи в рамките на една регионална система за управление на битовите отпадъци. Така ще бъдат обхванати и малките, и големите общини. Ще се види на място как работят различните механизми за изчисляване и къде кметствата ще се срещнат проблеми. Хубаво е това проиграване да бъде в рамките на поне година.
-Смятате ли, че е справедливо да се определя такса “битови отпадъци” на база данъчната оценка на имота, както е в момента?
-Всеобщото мнение е, че критерият „данъчна оценка на имота”, на базата на който се определя таксата за битови отпадъци, не е най-справедливият. Тази формула се прилага от повечето от общините заради липсата на обективна информация за всеки отделен потребител на услугите по сметопочистване и сметоизвозване. В редица градове, сред които София и Велико Търново, има зониране и разликата в данъчните оценки на имотите в различните зони е няколко пъти. Всички кметове сме съгласни, че трябва да има промяна, но тя трябва да е плавна и постепенна. Водят се разговори с Министерството на финансите, придружени със съответната експертиза и разчети.
-Министър Владислав Горанов заяви, че и в сега действащия Закон за местните данъци и такси са заложени различни начини за определяне на такса смет и такса битови отпадъци, но че за момента общините сами избират да я определят на база “данъчна оценка”. Какъв е Вашият коментар, защо не избират друга база, например квадратура или брой ползватели, а непременно държат на данъчната оценка?
-Не бих казал, че общините държат на данъчната оценка. Напротив, все още липсва обективна информация за броя потребители на услугата сметосъбиране, сметоизвозване.
Мога да дам следният пример с община Велико Търново. Макар таксата за битови отпадъци да се определя на база данъчната оценка на имота, имаме редица облекчения за юридическите лица и за гражданите. Фирмите могат да декларират количеството отпадъци – те разполагат с отделни съдове за смет, които се обслужат и почистват по определен график, в зависимост от предварително обявеното количество смет. Т.е. при тях таксата се определя по този начин спрямо нормативната уредба. Гражданите получават възможност да не плащат такса смет за имот, който не ползват.
– Финансовият министър казва също, че изчисляването на таксите на друга база, освен на база “данъчна оценка”, би увеличило финансовото бреме към гражданите, вместо да го намали. Какво е мнението на НСОРБ?
-Финансовият министър Владислав Горанов като експерт с опит и реноме има своите обосновани доводи. В НСОРБ смятаме, че промяната на методиката и използването на различни критерии, като например количеството на отпадъците, трябва да е плавна и постепенна. Много е важно да се гарантира ефективна форма на контрол – ако водещ критерий при методиката е количеството на отпадъците, то не трябва да допускаме хипотеза, при която гражданите ще събират част от отпадъците в немаркирани пликове и ще ги изхвърлят в зони извън населените места.
-Трябва ли според Сдружението такса “смет” да бъде изчислявана, като се търси баланс между финансовото бреме за бизнеса и гражданите, или индивидуално, спрямо количеството отпадъци и замърсяването, което причинява всеки данъкоплатец?
-По мое мнение, изчисляването на такса смет спрямо количеството замърсяване, което причинява всеки данъкоплатец, е правопропорционално на постигането на баланс между финансовото бреме за бизнеса и гражданите
–Какво бихте посъветвали експертите от финансовото министерство, които са натоварени с изготвянето на нова методика и търсят ли те Вашето мнение?
– Съветвам ги, както казах, да се направи пилотно проиграване на новините начини за изчисляване на таксата за смет в рамките на една система за управление на битовите отпадъци. Нужно е също създаването на ефективна форма на контрол.
