На втория ден на Великден хора от селата около Градец, община Видин, се събират в подножието на изоставения скален манастир „Възкресение Христово”, за да изиграят хора за мъртвите си близки. Този обичай е запазен до днес от времето на траките, които са изпращали в отвъдното своите близки с песни, твърди етнографът от историческия музей Сашка Бизеранова, която е спец по поменалните ритуали във Видинско. Въпреки опитите да бъде забранен по времето на комунизма, той се е практикувал и е оцелял. Днешната власт също се опитва да го заличи от народната памет като организира на този ден на същото място фолклорен събор. Той обаче само затруднява хората с ритуала – те идват рано сутринта и още по роса играят хората, поне час – два преди да дойдат певците и танцьорите за събора.
Чрез поменалните хора се почита паметта на починалите от предишния Великден до днешния. Казва се името на починалия мъж или жена и започва хорото. Духова музика изпълнява тъжни мелодии, а най-близките на починалите, които не се хващат на хорото, отстрани даряват всеки с цвете и кърпа, хавлия, престилка. Така хората споменават името на техния скъп покойник.
В Ново село пък на втория ден на Великден местните обикалят оброчните кръстове и също почитат починалите си близки. Обичаят се нарича „По кръсти”.
