Интересна е историята на празника на град Сандански, който е винаги в четвъртия ден след Великден. Преданията са от началото на 19-и век разказват, че по това време в населеното място живеел Исмаил Бей. Той забранил честването на Великден на българите. По традиция тогава всички християни се събирали на Манастирчето (днес там е църката „Св. св. Козма и Дамян”), което било единственото останало неразрушено християнско средище. Те молили турския ага да им позволи да честват Великден, но той бил непреклонен.
Неговата майка се опитала да го разубеди, но без резултат. Беят дори наел охрана, която да пази мястото през цялото време, за да не се събират там християни.
Историята разказва, че на Светли Вторник река Санданска Бистрица преляла. Прииждайки, тя помела цялото имущество на бея, което се намирало по нейното поречие. Майката на Исмаил Бей му напомнила, че това е божие знамение, опитвайки се за пореден път да откаже сина си от забраната му за честването на Великден от християните.
Най-накрая Исмаил Бей решил да се откаже от първоначалното си намерение, разрешавайки на християните да честват Великден. Идеята за това се случила в срядата след Великден (Светла сряда), като на другият ден – Светли четвъртък бил обявен за деня, в който християните да честват празника официално.
