Адвокат Биляна Тончева е прокурист на "Еко Глоуб” ООД. Създадената през 2012 г. компания се занимава с консултиране, подготовка и изпълнение на европейски проекти, както в частния така и в публичния сектор. Дружеството е вписано в публичния регистър на Агенцията за устойчиво енергийно развитие на Република България за обследване и сертифициране на сгради както и за обследване на промишлени предприятия.
– Г-жо Тончева, в ситуация на пандемия ЕК даде възможност на страните членки да преструктурират еврофондовете за справяне със заразата COVID-19. Как това ще се отпрази на проектите с европейско финансиране на общините у нас?
– В предизвикателствата на новото време, което е безпощадно към много от установените порядки, европейското финансиране като безвъзмездно такова все повече ще отстъпва място на дългосрочните финансови инструменти. Ние като експерти имаме опит в консултирането на различни държавни и общински дружества чрез успешното използване на финансови инструменти. Най-значимият от нашите проекти, които досега са изпълнени под такъв режим, е санирането на „Комплекса по изгаряния и пластична хирургия” към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, финансиран по европейската инициатива „ДЖЕСИКА”. В момента консултираме и санирането на още пет от сградите в болницата по силата на инвестиционен меморандум, сключен между Министерство на икономиката и енергетиката на България и подразделение на гупата „ЧЕЗ”. Групата "ЧЕЗ" можеха да изхарчат предвидените средства за много други енергийноефективни мерки, но предпочетоха да инвестират в най-значимата българска болница.
Също така по ДЖЕСИКА в София е финансирано санирането на 12-то ДКЦ, УСБАЛ по онкология и др. Следва да се има предвид и че освен за енергийна ефективност на сградите, финансовите инструменти дават възможност и за закупуване на високотехнологично оборудване на здравните заведения.
В тази посока бихме препоръчали на общините да анализират текущото състояние, да изготвят целеви здравни стратегии и да потърсят възможност за подобряване на здравната инфраструктура и качество на медицинските услуги по места, даже и с цената на някаква форма на преструктуриране на общинското здравеопазване.
Не на последно място искам да подчертая, че чрез финансовите инструменти могат да се финансира образователна, спортна и културна инфраструктура. Общините могат да получат пари за подобряване на градската среда и насърчаване на икономическите дейности.
– Как да се запази балансът – част от средствата да бъдат насочени за справяне със заразата и в същото време да се работи по инвестиционните проекти по градове, в които хиляди българи изкарват прехраната на семействата си?
– Във време на спешно и стресово пренастройване на световната икономика и търсене на социални амортисьори ние като консултанти с дългогодишен опит основно в Оперативна програма „Иновации и конкурентоспобност” сме силно притеснени за това да не бъде загубен балансът между овладяването на последиците от пандемията и възможността да продължи изпълнението на вече започнатите инвестиционни проекти. Липсата на такава възможност неминуемо ще рефлектира върху заетите и ще предизвика икономическа криза.
„Иновации и конкурентоспобност” подпомага производствените предприятия, които са гръбнакът на икономиката. Отнемането на средства от тази програма ще има фатални последици, защото това са живи пари, предвидени за оборудване на фирмите, чрез чиято производителност се постига пряко, директно увеличение на брутния вътрешен продукт, а оттам и на благосъстоянието на хората. Отнемането на средства ще прекъсне инвестирането, без което няма заетост и принадена стойност. В този ред на мисли е абсолютно необходимо да се дофинансират класираните водещи проекти по приключилата процедура „Подобряване на производствения капацитет” и да се продължи с обявената процедура „Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия“.
В малко по-друг ракурс – търсене на възможности за изнесени работни места, следва да се разглежда процедурата „Дигитализация на малките и средни предприятия“, която е на етап обществено обсъждане. Предвидените средства по нея трябва не само да бъдат запазени, но и даже да бъде разширен обхватът на допустимите бенефициенти и в рамките на вътрешния бюджет на всеки проект да се вдигне максималният праг на помощ за покупка на хардуер, който е в момента само 100 000 лв срещу 290 000 лв за софтуер. Тази процедура е един чудесен начин за дружествата да могат да си позволят отдалечени работни места.
– Има ли ступор в общините и бизнеса по работата им с европроекти в тази ситуация? Какво трябва да се направи?
– В момента се разглеждат проектни предложения за подмяна на улично осветление по т.нар. „Норвежки механизъм”. Възможността за финансиране по него е за не повече от 15 проекта. За всички останали имаме възможност да предложим финансиране на принципа на „договори с гарантиран резултат”. Тази възможност важи за всяка една община, независимо дали е кандидатствала по Норвежкия механизъм или не. Консултантско дружество "Еко Глоуб" притежава лицензи за обследване на сгради и на промишлени системи, включително и за обследване на улично осветление, и бихме могли да предоставим необходимата консултантска и експертна помощ с оглед подготовка на такива проекти.
Разбира се, времето, в което реално не могат да се извършват други дейности, трябва да се използва за подготовка на бъдещи проекти. Съставни части от тях са енергийни обследвания, проектиране и анализиране на възможностите за финансиране, събиране на данни за бизнес планове и т.н.
– Преди 5 години казахте, че е важно да се обърне внимание на електронното здравеопазване и телемедицината като иновативен подход. В тази кризисна световна ситуация какво се промени за 5 г.?
– За съжаление все още няма развитие, но сега повече от всякога е необходимо да се помисли и да се инвестира в тази посока. Ние сме на разположение и ще търсим възможности за финансиране.
– Какво бихте посъветвали и кметовете, екипите им и бизнеса в този момент?
– Животът няма да спре. Дори временно да има застой, сигурна съм и вярвам, че скоро, макар и променен, светът ще поеме отново своя път.
– Какви поуки трябва си извлечем всички от тази ситуация – световна пандемия, извънредно положение. Какъв ще е светът след края на COVID-19 и на какво ще ни е научил?
– Това е изпитание за всички нас. Трябва да бъдем по-добри и да се замислим за човека до нас и за природата, която ни заобикаля. Трябва да положим повече усилия и да сме по-подговени – да инвестираме в здравеопазването е основен приоритет и след това всичко друго.
Снимка: economic.bg
